Свикнали сме да мислим за мазнините единствено като за враг на талията и здравето. Ново научно откритие обаче преобръща тази представа, оказва се, че загубата на здрава мастна тъкан може да бъде също толкова опасна за метаболизма, колкото и нейният излишък.
Екип от изследователи установява, че когато мастните клетки се увредят, възпалят и в крайна сметка изчезнат, тялото губи ключов орган за регулиране на кръвната захар и това може да отключи диабет.
Мастната тъкан е орган, а не просто резерв
Дълго време адипозната (мастна) тъкан е възприемана като пасивно "складово помещение" за излишните калории. Днес науката смята друго, тя е активен ендокринен орган, който участва в съхранението на липиди, производството на хормони и регулирането на целия метаболизъм.
Именно затова нарушенията в нейната функция имат толкова широк ефект. Прекомерното количество мазнини е добре познат рисков фактор за диабет и сърдечносъдови заболявания. Но както показва новото изследване, публикувано в Journal of Clinical Investigation, обратната крайност, увреждане и изчезване на здрава мастна тъкан, може да доведе до същите последици по съвсем различен път.
Дългогодишната мистерия около редките синдроми на липодистрофия
Д-р Елиф Орал, клиницист и професор по метаболизъм, ендокринология и диабет, посвещава голяма част от кариерата си на един парадокс, защо при пациенти с патологична загуба на мазнини метаболизмът се уврежда толкова тежко, колкото и при затлъстяване.
Тя насочва вниманието си към фамилна частична липодистрофия тип 2 (FPLD2) — рядко генетично заболяване, при което мазнините изчезват неравномерно от тялото, а разпределението им се нарушава. Заедно с проф. Ормонд Макдугалд, специалист по молекулярна и интегративна физиология, и докторантката Джесика Маунг, екипът тръгва да търси отговор на въпроса какво точно се случва вътре в болната мастна тъкан.
За целта учените създават мишкa модел, при който могат избирателно да изключат гена ламин A/C само в мастните клетки, същият ген, чиято мутация стои в основата на FPLD2 при хората.
Какво се случва в увредените мастни клетки
Изследването на животинския модел и на тъкан, дарена от пациенти, разкрива каскада от проблеми, които настъпват едновременно:
- Нарушена обработка на липидите, сериозни промени в генната активност пречат на мастните клетки (адипоцитите) да съхраняват мазнини по нормалния начин.
- Възпаление на мастната тъкан, както самите адипоцити, така и имунните клетки в тъканта преминават в провъзпалително състояние.
- Митохондриална дисфункция, митохондриите, които произвеждат енергията на клетката, спират да функционират правилно, с последици за цялостното здраве на клетката.
"Просто казано, във всички мастни клетки се случват наистина катастрофални неща", обяснява Джесика Маунг. По думите ѝ, комбинацията от тези фактори създава "перфектна среда" тъканта да стане болна и в крайна сметка да изчезне.
Защо здравата мастна тъкан пази метаболизма
Когато здравата мастна тъкан бъде загубена, тялото губи способността си да управлява липидите и да отделя метаболитни хормони по обичайния начин. Именно тук се крие връзката с диабета и с мастната дегенерация на черния дроб (стеатозата), състояния, за които вече има ясни данни, че могат да бъдат последица от увреждане на адипоцитите.
"Това наистина подчертава колко е важна здравата мастна тъкан за поддържането на функциониращ метаболизъм", посочва д-р Орал. "Хората възприемат диабет тип 2 като болест на бета-клетките, но всъщност това е болест и на мастните клетки."
Бета-клетките в панкреаса произвеждат инсулина и традиционно се смятат за централни в развитието на диабета. Новите резултати показват, че мастните клетки играят също толкова важна роля в поддържането на нормалната кръвна захар и метаболитното здраве.
Нови насоки за бъдещо лечение
Откритието отваря вратата към нови терапевтични подходи, насочени към превенция на метаболитен синдром още преди мастната тъкан да се увреди необратимо. Идеята е да се защити адипозната тъкан, преди клетките да загинат, с надеждата да се предотврати или забави метаболитното увреждане при хора с лишодистрофия и сходни състояния.
Проф. Макдугалд подчертава и друго измерение на постижението, стойността на сътрудничеството между лабораторни учени, клиницисти и самите пациенти: "Не можем да подценим значението на участието на пациентите в разработването на терапии и тяхната отдаденост към разбирането на собственото заболяване."
Диабетът вече не бива да се разглежда единствено като последица от наднормено тегло. Изследването показва, че загубата на здрава мастна тъкан, в резултат на генетични мутации, автоимунни процеси или възпаление, може да бъде също толкова опасна за метаболизма. За хора с редки заболявания като FPLD2 това откритие носи надежда за нови, по-целенасочени терапии в бъдеще.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
