Деменцията е сред най-големите здравни предизвикателства на застаряващото общество. По данни на Alzheimer's Disease International някъде по света на всеки 3 секунди един човек развива заболяването.
В същото време науката напредва бързо. Вече откриваме в кръвта биомаркери, свързани с амилоида и тау протеина, а дълбоката мозъчна стимулация помага при болестта на Паркинсон.
Какво реално пази мозъка и паметта, обяснява акад. проф. д-р Лъчезар Трайков. Той е невролог, ръководител на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Александровска“ и един от водещите български специалисти по деменция и невродегенеративни заболявания, с международна научна кариера във Франция.
Защо скролването вреди на мозъка?
Близо 40 години академик Трайков изследва паметта и мозъчното стареене, но и днес определя мозъка като енигма. Най-много го тревожи начинът, по който прекарваме времето си. „Голяма част от времето в този свят прекарваме в скролване. Това е обида за мозъка“, категоричен е неврологът. Според него срещу „евтиния допамин“ помага интелектуалната активност, а най-голямата заплаха е леността. „Мозъкът не се преуморява, не се износва от употреба“, подчертава той.
Може ли деменцията да бъде предотвратена?
Рискът нараства с възрастта. По думите на акад. Трайков около 30% от хората над 80 години и около 40% от тези над 85 години развиват деменция. Дългогодишно проучване, публикувано в New England Journal of Medicine, обаче показва, че честотата на деменцията намалява с всяко десетилетие.
Спадът се наблюдава при хората с по-високо образование и строг контрол върху съдовите рискови фактори. Данни от 2024 г. сочат, че до 45% от случаите могат да бъдат предотвратени или отложени чрез въздействие върху 14 модифицируеми рискови фактора. Ключов е контролът на кръвното налягане, липидите, диабета и наднорменото тегло. „Те ще действат като превенция на мозъка за когнитивното стареене“, обяснява специалистът.
Какво учат столетниците от сините зони?
В Окинава и Сардиния столетниците се движат постоянно и се хранят предимно с растителна храна. Ядат месо и риба два-три пъти седмично и живеят в сплотена общност. Академик Трайков отличава още духовността, креативността и липсата на завист и злоба. „За мен тайната за дълголетието е да запазиш вкуса към удоволствието“, споделя той. Според него това не е въпрос на много пари: достатъчна е дори разходка сред природата, до която се стига с градския транспорт.
Психологът Жанет Белберова допълва, че ученето на нови неща кара мозъка да изгражда нови пътища. Усещането за смисъл и цели в бъдещето намалява не само риска от смъртност, но и риска от инвалидизация.
Голяма част от риска от деменция зависи от ежедневните ни избори: движение, учене, общуване и контрол на съдовите рискови фактори.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
