Потенциалът не е оценка в бележника. Той е възможност, която се нуждае от подходяща среда, за да се превърне в способност. Пътят към медицината е сред най-дългите и взискателни, шест години следване, специализация, често и докторантура. Какво подготвя едно дете за него?

Отговор търсят член-кореспондентът на БАН проф. д-р Христина Групчева, дмн, едно от големите имена в съвременната българска офталмология, и нейният син доц. д-р Димитър Групчев, дм, офталмолог, хирург и преподавател. Повод за разговора е 13-годишният Тео от Пловдив, който мечтае да стане лекар.

Какво е нужно, за да станеш лекар?

Проф. Групчева започва с една дума: „Може би за медицината, ако трябва да кажем едно нещо, това е себеотрицание.“ Според нея децата от лекарски семейства научават от ранна възраст, че към болния се подхожда с уважение и че той трябва да бъде изслушан.

Доц. Групчев признава нещо неочаквано: „Аз никога не съм искал да стана лекар.“ Решението му се променя едва в последната година от следването. Той описва офталмологията като една от най-благодарните специалности: „Ти ако се научиш с двете си ръце да можеш да му върнеш светлината обратно в очите, няма по-безценно нещо от това.“

Как 13-годишно дете разчита кардиограма?

Тео прави електрокардиограма с 12 отвеждания, разчита я и работи с ехограф. Инж. Иван Русев, при когото момчето се упражнява, не крие изненадата си: „Той е на 13 години и наистина съм изумен от това, което срещнах като знания и езика, на който си говорим.“

Проф. д-р Емил Спасов, дм, също наблюдава интереса му отблизо: „Моето впечатление е, че е едно много любознателно дете, интересува се почти от всичко.“ Той съветва Тео да участва в кръжоци и да чете, защото „медицината е връзка между практиката и теорията. Без теория няма израстване, както и без практика“.

Самият Тео е убеден, че човек може да сбъдне всичките си мечти, „стига да е упорит и да прави това, което иска“.

Как да разгърнем детския потенциал: с тесен фокус или със свобода?

„Всъщност думичката е една единствена и тя е свобода“, отговаря проф. Групчева на въпроса как децата да обикнат трудното. Родителите трябва да ги провокират с възможности за избор, вместо да им поставят бариери.

Тя сравнява гения с човек, който с фенерче осветява само едно място в тъмна пещера. Повечето хора пък оглеждат наоколо със свещичка. „Аз лично смятам, че е по-добре детето да има възможност да се развие в различни посоки и да постигне това, което в крайна сметка му доставя удоволствие“, подчертава офталмоложката. В медицината това е особено важно, защото не можеш да бъдеш щастлив лекар без вътрешна удовлетвореност.