Закуска по обяд в събота, вечеря в полунощ в неделя, а в понеделник, обратно към обичайния режим. Този познат ритъм учените наричат „хранителен джетлаг“ и според ново мащабно проучване той може да повишава риска от сърдечносъдови заболявания.
Изненадата е, че ефектът се наблюдава само при мъжете. Изследването е публикувано в списание Communications Medicine на издателската група Nature и обхваща над 100 000 души, проследени в продължение на 14 години.
Какво представлява „хранителният джетлаг“?
Терминът описва разминаването между часовете за хранене в работните дни и през уикенда. Френски изследователи от парижкия екип по хранителна епидемиология (INSERM, INRAE и Университета Сорбона Париж Север) анализират данните на 104 806 участници в проекта NutriNet-Santé между 2009 и 2023 г. За всеки от тях учените изчисляват т.нар. „средна точка на хранене“, времето по средата между първото и последното хранене за деня, отделно за делничните и за почивните дни.
Участниците са разделени в три групи:
- Стабилен режим, разлика под един час между уикенда и работната седмица (около 71% от участниците);
- По-ранно хранене през уикенда, средната точка се измества с повече от час напред;
- По-късно хранене през уикенда, средната точка се измества с повече от час назад.
Какво откриват учените?
При мъжете и двете „нестабилни“ групи, тези, които ядат по-рано, и тези, които ядат по-късно през уикенда, имат по-висок сърдечно-съдов риск от мъжете със стабилен режим. Разликата се запазва дори след отчитане на общото качество на диетата, което означава, че значение има не само какво, но и кога се храним.
Най-отчетлива е връзката с исхемичната болест на сърцето: при мъжете с „хранителен джетлаг“ рискът е с около 21% по-висок, а в групата с по-ранно хранене през уикенда, с 68%. За мозъчносъдовите заболявания, включително инсулт, подобна зависимост не е установена.
При жените, които съставляват близо 80% от участниците, учените не откриват значима връзка между промените в графика на хранене и здравето на сърцето.
Защо само мъжете са засегнати?
Авторите предлагат няколко обяснения. Първо, мъжете като цяло имат по-висок абсолютен риск от сърдечносъдови заболявания, така че всеки допълнителен фактор при тях се проявява по-ясно.
Второ, жените са статистически по-склонни към „сутрешен“ хронотип, по-ранно ставане и по-ранно хранене, което е свързано с анатомични и хормонални различия и вероятно прави организма им по-устойчив на подобни промени.
Водещата хипотеза за самия механизъм е нарушаването на циркадния ритъм. Вътрешният ни часовник работи в 24-часов цикъл и се настройва основно от светлината, но храненето е важен „синхронизатор“ за периферните часовници в органи като черния дроб и сърцето.
Когато часовете за хранене се разминават с този ритъм, се нарушава метаболитният баланс на организма, подобно на онова, което се случва при смяна на часови зони.
Какво означава това на практика?
Проучването е наблюдателно и не доказва пряка причинно-следствена връзка. Авторите отбелязват и други ограничения, участниците са по-образовани и по-здравословно живеещи от средното за Франция, а работните дни са приети условно за понеделник–петък.
Ако резултатите бъдат потвърдени от други големи изследвания, редовността на хранене може да се превърне в самостоятелна цел на превантивната медицина, наред с качеството на храната и физическата активност.
Мъжете, чиито часове за хранене през уикенда се разминават с повече от час спрямо работната седмица, показват по-висок риск от сърдечносъдови и особено от исхемични сърдечни заболявания. Поддържането на сравнително постоянен ритъм на хранене, включително в почивните дни, е лесно приложим навик, който подкрепя здравия циркаден ритъм. Проучването не доказва причинност и не заменя индивидуалната консултация с лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
