Физическата активност в ЕС расте, но почти 6 от 10 българи не спортуват

Европейците се движат повече, отколкото преди четири години. Новото проучване Евробарометър на Европейската комисия показва, че делът на хората, които никога не спортуват, спада от 45% през 2022 г. на 39%.

Данните излизат в началото на Европейската седмица на спорта (23–30 септември). Физическата активност все още зависи силно от дохода, възрастта и образованието, а България остава сред най-слабо активните държави в ЕС.

Колко често спортуват европейците?

Проучването обхваща 26 508 души от всички 27 държави членки. Близо половината от тях спортуват или тренират всеки ден или няколко пъти седмично. Според данните 9% го правят почти ежедневно, а 38% няколко пъти в седмицата.

Лидери са Финландия и Дания. Там 21% и 20% от анкетираните спортуват почти всеки ден. Още 59% във всяка от двете страни тренират няколко пъти седмично.

На другия полюс е Португалия, където 68% никога не спортуват. Следват Гърция и Румъния, с по 66%.

Къде е България в класацията?

Графиките към проучването показват, че едва около 4% от българите спортуват почти всеки ден. Още около 21% тренират няколко пъти седмично. Така редовно се движи приблизително всеки четвърти, наравно с Полша и малко над Румъния.

Около 59% от българите казват, че никога не спортуват. Това е с 20 процентни пункта над средното за ЕС. Около 68% от българите харчат под 50 евро месечно за спорт, а близо една четвърт не могат да посочат сума.

Снимка: Freepik

Защо доходът и образованието определят дали спортуваме?

Разликите между социалните групи са големи. 59% от хората, учили поне до 20-годишна възраст, спортуват няколко пъти седмично. При напусналите училище на 15 или по-рано делът е едва 23%.

Финансите имат подобен ефект. Хората, които най-трудно плащат сметките си, два пъти по-често не спортуват изобщо, 54% срещу 26% при тези без финансови затруднения.

Сън или фитнес: Кое е по-важно за здравето и бързото отслабване?

Ново глобално проучване разкрива дали сънят или упражненията са по-важни за здравето. Само 13% от хората постигат и двете препоръки

„Повече европейци стават активни, но възможността да участват все още зависи твърде много от дохода, възрастта и образованието“, коментира Роксана Минзату, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия. Тя настоява за достъпен спорт и безопасни места за движение близо до дома. Особено за деца от семейства, които не могат да платят клубни такси, за възрастни хора и за хора с увреждания.

Снимка: Canva

Как се променя активността с възрастта?

Възрастовата граница е рязка. Почти три четвърти от младите между 15 и 24 години спортуват поне няколко пъти седмично. При хората над 75 години делът пада до 25%.

Причините за неактивността също се различават:

Младите и хората на средна възраст най-често посочват липсата на време.
Най-възрастните най-често са спрени от здравословни проблеми или травми.

Снимка: Canva

Защо хората спортуват и какво печелят?

Най-честата мотивация остава здравето. Според данните 44% спортуват, за да подобрят или запазят физическото си здраве, а 39%, за да се отпуснат. Още 26% тренират конкретно заради психичното си здраве.

Сред другите посочени причини са:

забавяне на ефектите от стареенето;
по-добра физическа форма и външен вид;
контрол на хронични заболявания, например сърдечно-съдови;
време с приятели и социални контакти;
рехабилитация и предпазване от травми.

БАЗФ: Около 7% от българите тренират редовно във фитнес зали

Ивана Петрова и Светослав Чанков от БАЗФ за последиците от заседналия начин на живот, липсата на регулация на фитнес треньорите и допинг индустрията

Почти всички анкетирани смятат, че движението подобрява психичното здраве. Мнозинството вярва също, че спортът сплотява общностите и помага на хората в неравностойно положение.

Брои ли се ходенето пеша за физическа активност?

Да и именно тук е най-големият ръст. Делът на хората, които се придвижват пеша или с велосипед до работа, училище или магазина, скача от 24% на 37%. 72% от европейците вече съобщават, че ходят пеша поне по 10 минути наведнъж.

Това е важно, защото Световната здравна организация препоръчва на възрастните 150–300 минути умерена активност седмично. Бързото ходене се брои към тази норма. Проблемът е, че не всички европейци смятат квартала си за удобен за ходене и колоездене.

Снимка: Canva

Лесни начини движението да стане част от деня:

кратки разстояния пеша вместо с кола или градски транспорт;
безплатни паркове и открити площадки, които 47% от европейците вече използват за спорт;
няколко 10-минутни разходки през деня;
разговор с личния лекар преди нов режим при хронично заболяване.

Ходене на пътека във фитнеса или навън: Кое е по-добре за сърцето?

Две 15-минутни разходки равни ли са на една 30-минутна? Каква е истината за ефективността на различните видове ходене

Европа се движи повече, но България все още изостава, а почти 6 от 10 българи не спортуват изобщо. Не са нужни скъпи карти за фитнес. Редовното бързо ходене и активното придвижване из града вече са реална стъпка към по-добро физическо и психично здраве.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------