През последната година българската трапеза се промени драматично. Доматите поскъпнаха с над 100% и вече достигат близо 5 евро (10 лева) за килограм. Яйцата са с над 50% по-скъпи. Свинското месо е с над 15% нагоре. Маслото струва почти три пъти повече спрямо миналата година. Млечните продукти, рибата, плодовете, всичко, което допреди година пълнеше пазарските торби, днес опъва семейния бюджет до скъсване.
На този фон близо половината българи смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, показва проучване на „Тренд“ от май 2025 г. И това не е просто усещане, това е новата реалност на нашата хранителна култура.
В съвместната рубрика на bTV Radio и „Светът на здравето“ разговаряме с клиничния диетолог Дерйа Хюсеин Кандиларов, която практикува в Шотландия, но редовно работи и с пациенти в България.
Тя сподели тревожна тенденция: „Никога досега не ми се е случвало да обикалям по магазини и да търся флайери, за да разбера къде доматите и краставиците са с най-ниска цена, за да си направя хубава шопска салата“, цитира тя реални свои пациенти. „Един домат се реже на две, за да може да се консумира за по-дълго време. Това е тъжно.“
Парадоксът на нашето време - Преяждаме, но сме недохранени
Един от най-обезпокоителните глобални парадокси, които науката документира през последните години, е, че в страните с по-висока инфлация процентът на затлъстяване расте успоредно с цените на храните.
„Ако преди чисто епидемиологично науката разглеждаше как страните на запад с по-висок стандарт имат и по-висок процент затлъстяване, сега виждаме, че всъщност страните, в които има по-висок инфлационен процент, забелязваме как затлъстяването също расте. И това е не само в България, а на глобално ниво “, обяснява Кандиларов.
Причината? Когато бюджетът се свие, хората първо се отказват от качествените протеини и пресните продукти, а ги заместват с ултрапреработени, въглехидратно богати и калорично плътни храни. Резултатът е човек, който може да бъде едновременно с наднормено тегло и недохранен на клетъчно ниво – защото калориите са достатъчни, но витамините, минералите, фибрите и пълноценните протеини липсват.
Кои храни изчезват първи от количката?
Според наблюденията на специалиста и реалните разговори с български семейства, ето кои продукти най-често отпадат от менюто:
- Сезонните плодове и зеленчуци – остават само ябълки и евтини базови продукти
- Качествените протеини – месо, и особено риба, която вече е „голяма рядкост“ за много домакинства
- Млечните продукти с пълноценен състав
- Ядки, семена, маслини – ценни източници на полезни мазнини
На тяхно място идват пакетираните макарони, белият хляб, евтините снаксове и всичко, което се усвоява бързо и засища временно.
Какво се случва с тялото при системно лош избор на храни?
Дефицитите не се появяват с гръм и трясък. Те идват тихо.
Краткосрочни симптоми:
- Хронична умора и липса на енергия
- Проблеми със съня
- Намалена концентрация
- Раздразнителност и промени в настроението
Дългосрочни последствия:
- Покачване на телесно тегло
- Инсулинова резистентност
- Диабет тип 2
- Сърдечносъдови заболявания
- Саркопения – загуба на мускулна маса
- Саркопенично затлъстяване – едновременна загуба на мускули и натрупване на мазнини
„Саркопеничното затлъстяване се случва много лесно с тези бързи, далеч по-евтини в момента храни. Тоест губим мускулната маса и наддаваме мастната тъкан в нашето тяло“, предупреждава Кандиларов.
Мит ли е, че здравословното хранене винаги е скъпо?
Не, но изисква повече осъзнатост, планиране и хранителна грамотност. Ето практическите стратегии, които диетологът препоръчва:
1. Заложете на сезонността
Сезонните продукти почти винаги са най-достъпни и с най-висока хранителна стойност. Краставици и домати през лятото, тиква и зеле през есента, цитруси през зимата.
2. Не пренебрегвайте замразените зеленчуци
Те не са „по-лоши“. Напротив – замразяването запазва витамините и често струват наполовина по-малко от пресните в извън сезон.
3. Бобовите култури са вашият съюзник
Леща, нахут, боб, грах – достъпни, засищащи, богати на растителен протеин и фибри. Те надграждат чревния микробиом и имат доказан положителен ефект върху сърдечносъдовото здраве.
4. Готвенето в по-големи количества пести пари
Когато месо е на промоция, купете повече и замразете. Когато сготвите супа от леща, направете двойна порция. Планирайте.
5. Учете се от баба и дядо
Старото поколение пълнеше мазетата със зеленчуци в буркани, бобови култури, сушени плодове, храна за цели месеци напред. Това е устойчива хранителна култура, която забравихме.
Най-честите грешки, когато се опитваме да пестим от храна
Парадоксално е, но опитите за икономия често водят до по-високи разходи. Ето основните капани:
Грешка 1: Купуваме „удобното“ вместо да планираме Бързата, готова, преработена храна изглежда евтина на касата, но е калорично богата и хранително бедна – значи ядем повече и пак сме гладни.
Грешка 2: Изхвърляме купените продукти Според европейски проучвания огромен процент от храните, които купуваме, се развалят и изхвърлят, защото не сме планирали менюто си. Това е директна загуба от бюджета.
Грешка 3: Подвеждаме се по етикетите Продукти с надпис „без глутен“ или „без лактоза“ при храни, които така или иначе не съдържат тези съставки – чиста маркетингова стратегия, която оскъпява стоката.
Грешка 4: Вярваме, че „био“ автоматично означава по-добро „До никаква степен. Абсолютно никаква. В много случаи това е чисто маркетингова стратегия“, категорична е Кандиларов. Един домат от баба на пазара често е по-качествен от лъскавия био продукт в супермаркета – и в пъти по-евтин.
Грешка 5: Заместваме храната с хранителни добавки „Тези добавки също са много скъпи. Така че, ако някой си мисли, че ще спести пари, като замести храната със суплементи, жестоко се лъже“, предупреждава експертът. Никоя таблетка не може да замени реалната, цяла храна.
А какво да правим за децата?
Хранителните навици се изграждат в ранна детска възраст и остават за цял живот. Затова препоръката е:
- Ограничете ултрапреработените и захарни продукти – децата свикват със силни вкусове и естествените храни започват да им се струват безвкусни
- Стремете се към устойчиво, а не „перфектно“ хранене – не е нужно всичко да е био или суперхрана
- Бъдете модел – ако родителите ядат пакетирана храна и газирани напитки, никакъв съвет към детето да яде зеленчуци няма да проработи
- Зеленчуците са приоритет №1 в детското меню
„Храненето е култура, атмосфера и навик, не само списък с полезни продукти“, обобщава диетологът.
А за вегетарианците и веганите има ли допълнителни рискове?
Да, и те изискват внимателен подход. Хранителните вещества, които често липсват при растителен режим, са:
- Витамин B12 (задължителна добавка при веганите)
- Желязо (и особено хем-желязото, което се усвоява по-добре)
- Калций (при стриктни вегани)
- Пълноценни протеини
Ключово правило е комбинирайте растителни източници на протеин (грах + леща, боб + ориз), за да си набавите целия аминокиселинен профил. Едно от малкото изключения, което съдържа пълноценен протеинов профил, е киноата.
Какво показва сравнението с Шотландия?
Един от най-показателните моменти от разговора с Дерйа Хюсеин Кандиларов е личният ѝ опит:
„За сумата, с която в Шотландия бих напълнила три торби с продукти, в България можеш да напълниш едва една. И това е огромна разлика, особено когато говорим за качествена и пълноценна храна.“
Това поставя сериозен въпрос пред българското общество, не просто за заплати и пенсии, а за достъпа до здраве като фундаментално право.
Изводът е не лукс, а умение
Здравословното хранене не е лукс. То е умение да правим информирани избори в трудни времена. Инфлацията е реален проблем, цените са натиск върху всяко домакинство, но именно тези обстоятелства налагат да:
- Планираме менюто си седмично
- Пазаруваме със списък, а не импулсивно
- Залагаме на сезонни и достъпни продукти
- Готвим повече вкъщи
- Намалим хранителните отпадъци
- Изграждаме хранителна култура у децата си
„Може би е крайно време да започнем да планираме и да мислим за това, което хапваме, а не просто да консумираме“, призовава Дерйа Кандиларов. „Ако има нещо положително, което можем да извлечем от тази криза, то е, че хората ще започнат да бъдат по-осъзнати, както за здравословното хранене, така и за начина, по който управляват семейния си бюджет.“
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- bTV Новините: Какъв е ръстът на цените през последната една година (май 2026)
- Проучване на „Тренд“, май 2025 г.
- bTV Radio: Дерйа Кандиларов – В страните с по-висок процент на инфлацията и поскъпване на храните, има и по-висок процент затлъстяване
- Дерйа Хюсеин: Ето как да се храним здравословно с ограничен бюджет
