В общество, в което евтината, калорично плътна храна е навсякъде, на пръв поглед изглежда логично да виним апетита за нарастващите нива на затлъстяването в световен мащаб.
Ново проучване от Калифорнийския университет в Бъркли преобръща това схващане. Според него не апетитът, а именно загубата на удоволствие от храненето стои в основата на проблема, съобщава сайтът Neuro Science News.
Изследването сочи към определен мозъчен пептид, невротензин, като основен регулатор на удоволствието, което изпитваме от храната. Невротензинът усилва действието на допамина, който е невротрансмитер, свързан с мотивацията и чувството за награда. Когато нивата на невротензин спаднат, съответно намалява и допаминовият отговор към храната, което означава по-малко удоволствие от яденето.
При мишки на дългосрочна диета с високо съдържание на мазнини учените откриват значителен спад в нивата на невротензин в мозъчни области, свързани с възнаграждението. Това води до парадокс: въпреки че консумират повече храна, тези мишки проявяват по-малко желание за висококалорични лакомства извън рутинната си диета.
Преяждане без удоволствие: нов механизъм на затлъстяване
Вместо да ядат, защото изпитват силен глад или удоволствие, мишките (а вероятно и хората със затлъстяване) започват да се хранят по навик, от скука или от липса на алтернатива. Това поведение наподобява онова, което често наблюдаваме при емоционалното хранене, което представлява консумация на храна без реална наслада.
Този модел е изключително важен за разбирането на затлъстяването. Ако човек не изпитва удоволствие от храната, той може да яде повече, не защото иска, а защото липсата на удовлетворение не го кара да спре. Това подчертава, че лечението на затлъстяването не може да разчита единствено на потискане на апетита.
Възстановяването на удоволствието води до по-здравословно поведение
Когато учените възстановяват нивата на невротензин при затлъстели мишки, чрез нормализиране на диетата или генетични манипулации, те наблюдават впечатляващи резултати:
- мишките възвръщат мотивацията да търсят храна, която им носи удоволствие;
- общият прием на храна намалява;
- теглото им спада;
- тревожността им се понижава;
- двигателната им активност се подобрява.
Това показва, че възстановяването на удоволствието от храненето може да прекъсне цикъла на преяждане и да помогне за създаване на по-здравословни хранителни навици.
Какво означава това за хората?
Важно е да се подчертае, че въпреки силните доказателства от животински модели, прякото пренасяне върху човека изисква допълнителни изследвания. Но посоката е обещаваща.
Повечето терапии до момента се фокусират върху потискане на апетита или ограничаване на калориите. Пример за това са агонистите на GLP-1, като Ozempic, които увеличават чувството за ситост. Но новият подход предлага да се възстанови естествените механизми за удоволствие, вместо да се потискат. Това би могло да осигури по-дълготрайни резултати и по-малко странични ефекти.
Удоволствието не е враг, а съюзник
В културен контекст, в който често се гледа с подозрение към храненето за удоволствие, това проучване дава повод да се преосмисли ролята на удоволствието. Според професор Стефан Ламел от изследователския екип, „естественият стремеж към вкусна, калорична храна не е проблем – проблемът е, когато го загубим“.
Аналогията, която използва изследователката Нета Газит Шимони, е особено показателна: „Представете си, че ядете невероятен десерт в страхотен ресторант в Париж и изпитвате прилив на допамин и щастие. Това чувство липсва при мишките, подложени на дългосрочна висококалорична диета.“
Пътят към по-прецизни терапии
Невротензинът не може да се прилага директно като терапия, защото влияе върху много зони на мозъка и крие риск от странични ефекти. Но с помощта на генетичен анализ учените вече са идентифицирали конкретни гени и пътища, регулиращи функцията на невротензин. Това отваря вратата за прецизни, насочени лечения, които могат да активират невротензиновите вериги, без да се намесват в други мозъчни функции.
В дългосрочен план, този подход би могъл да се използва не само за проблеми със затлъстяването, но и за други състояния като диабет и хранителни разстройства. Въпросите, които стоят пред екипа, вече надхвърлят затлъстяването: „Как гладът влияе на допаминовите вериги? Какво става при анорексия, булимия, хиперфагия?“
Новото изследване дава сериозно основание да пренасочим вниманието от борбата с апетита към възстановяване на здравословното удоволствие от храната.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
*******
Всички новини от основната секция на „Живот на кантар“ на btv.bg ще откриете ТУК
Всички епизоди от „Живот на кантар“ на btvplus.bg може да гледате и ТУК
Още вълнуващи истории от „Живот на кантар“ на ladyzone.bg може да намерите ТУК
Последвайте Инстаграм профила на шоуто „Живот на кантар“ ТУК
Последвайте Фейсбук страницата на шоуто „Живот на кантар“ ТУК
