Разнообразието от сол в супермаркетите се увеличава с всяка изминала година, което прави избора на потребителите все по-труден.
Заставайки пред щанда, всеки се пита дали има някаква голяма разлика, или солта си е сол. Кои съставки в различните видове сол обаче са полезни? И дали наистина има здравословни варианти? Попитахме за това родните диетолози.
КАМЕННА СОЛ
Тази сол се смята за един от най-богатите продукти на натриев хлорид. Получава се от минерал, наречен галит, който има какви ли не цветови оттенъци – като се започне от прозрачно, бяло и жълто, та се стигне до сиво, синьо и червено. По степен на прозрачност галитът притежава слаб стъклен блясък.
В земните недра има огромни пластове от тази сол. Тя се добива в мини или открити кариери. Отличава се с ниско съдържание на примеси, високи нива на натриев хлорид (до 99%) и ниска влажност. Готварската сол се получава след пречистване на минерала галит.
Съществуват различни видове – пречистена и непречистена, едра и ситно смляна, чиста и йодирана каменна сол. Специалистите твърдят, че продуктът с по-високо качество е по-солен и по-бял. Докато онзи с по-ниско качество има оттенъци на сивкаво, жълтеникаво и розово.
От гледна точка на здравето това е един от най-малко полезните продукти. В тази сол се добавя алуминий, който абсорбира влагата, а това може да е проблем за хората с хронични заболявания.
ВАКУУМНО ИЗПАРЕНА СОЛ
Солта, добивана чрез изпаряване, е продукт, получен от естествени разтвори, добивани от земните недра, или от изкуствени такива, получени чрез разтварянето на каменна сол във водата и след това извличана със сонди. Характерното за процеса на производство е, че соленият разтвор се пречиства от примесите и се изпарява във вакуумни апарати. Затова специалистите говорят за вакуумна сол.
Продуктът, получен по този начин, се отличава с дребнокристална структура, фин и снежнобял на цвят. Обикновено се характеризира с високо съдържание на натриев хлорид, незначително количество примеси и минимална хигроскопичност. Подобно на каменната сол, добитата чрез вакуум също не е сред най-полезните продукти. Ето защо специалистите съветват и с нея да не се прекалява.
УТАЕЧНА ЕЗЕРНА СОЛ
Този продукт се добива от дъното на солените езера. В техните води (наречени още „рапа“) солта се утаява на пластове. Тя се отличава с това, че съдържа примеси (тиня, глина, пясък и други), които ѝ придават жълтеникав или сивкав оттенък. Отличава се с по-висока влажност и хигроскопичност.
Може тази сол да бъде оставена да се утаява в плитки изкуствени басейни около езерото. Под въздействието на естествената топлина, идваща от слънчевите лъчи, водата се изпарява, а солта се утаява. Тази утаечна сол се отличава с високо съдържание на примеси и висока хигроскопичност.
Специалистите твърдят обаче, че този продукт укрепва костната структура и подобрява работата на имунната система. В езерната сол те откриват малки количества йод, калий, калций, цинк и манган.
ХИМАЛАЙСКА РОЗОВА СОЛ
Най-високата планина в света – Хималаите, се е образувала преди милиони години. По това време залежите от сол се намирали в океана. Но заради движенията на земната кора те излезли на повърхността, като пътьом се смесили с магмата и така се обогатили с различни макро- и микроелементи.
Някои специалисти смятат, че хималайската сол е един от най-полезните продукти, макар напоследък много от тях да твърдят обратното заради връзката ѝ с заболяванията на щитовидната жлеза.
Розовата сол от далечни времена е ценена от лекари и лечители заради нейните прекрасни лековити свойства. Според различни данни хималайската сол съдържа между 82 и 92 макро- и микроелемента, докато в обикновената готварска те са само две.
ИНДИЙСКА ЧЕРНА СОЛ
Черната индийска сол се нарича още „кала намак“. Наглед тя не е съвсем черна, а по-скоро бледорозова. Тя получава цвета си, когато бъде ситно смляна. Във вид на големи късове тя действително е черна. Тази сол потъмнява, когато проникне в храната и поеме от влагата ѝ.
Специалистите твърдят, че в „кала намак“ се съдържа натриев хлорид с примеси на железен сулфид, магнезий и сероводород. При движението на тектоничните плочи и възникването на вулканичната активност залежите от сол са се смесвали с магмата и са се насищали със сероводород.
Специфичният мирис на тази сол може успешно да се използва в кулинарията – да направи ястието по-пикантно или да се заменят яйцата в съответните класически рецепти. От гледна точка на здравето пък трябва да се знае, че индийската сол не повишава съдържанието на натрий в организма, затова е подходяща за хора със сърдечни заболявания и такива, които често се оплакват от отоци по краката.
ФРЕНСКА СИВА СОЛ
Този продукт всъщност е ароматна морска сол, която се добива по атлантическото крайбрежие на Франция. Чистата океанска вода постъпва по специални канали в изкуствените солени езера. През горещите дни, под влияние на слънцето и слабия вятър, в тях се образуват кристалите сол. Тънкият горен пласт внимателно се събира на ръка. Така се получава солта „Фльор дьо Сел“ (Fleur de sel).
Оказва се, че високата цена на тази сол е напълно оправдана. Въпросната сол притежава уникални свойства – с нея е почти невъзможно храната да се пресоли. Второ – кристалите ѝ се събират на ръка. Трето – от 40 кг груба сурова сол се получава само половин килограм готов продукт.
Между другото, тя трудно се намира на пазара, защото по-големите количества отиват директно в елитните ресторанти, т.е. за свободна продажба остава малко. Въпреки това специалистите твърдят, че тя е идеална за хора със сърдечни заболявания и диабет.
МЕЛДОНСКА СОЛ
Този продукт започва да се произвежда в Англия през XIX век. Солта е бързо разтворима, люспеста на вид и доста чиста, т.е. в нея няма примеси. Готвачите харесват особената ѝ текстура. На вкус е почти „платонически идеална“, категорични са специалистите. По думите им тя влиза в състава на голяма част от готовите храни.
Получава се от морската вода, която се събира в огромни казани и се оставя да се изпари. Първо се изсушава на въздух, а после – в специални пещи. Получаваните люспи са доста едри – до 3 мм, и това кара много хора да бъркат този вид сол с френската „Фльор дьо Сел“. Но кристалите на английската морска сол са по-сухи.
ХАВАЙСКА СОЛ
Тя може да е различна на цвят, но обикновено е розова. Такава я прави железният оксид, който се съдържа в розовата вулканична глина, с която е примесена тази сол. Отличава се с това, че е много твърда и се разтваря много бавно във вода. По принцип оттенъците ѝ са от наситено червено до черно, но всичко зависи от вулканичните примеси.
Солта има своеобразен вкус. Червената например оставя в устата сладникаво усещане, а черната – ясно изразен лешников вкус. Получава се лесно – чрез изпаряване на солена морска вода в плоски съдове, оставени на слънце. Използва се за овкусяването на почти всички ястия. Червената – за свинско и говеждо на скара, а черната – за морски дарове, салати, пилешко и дивеч.
ЧЕРНА СОЛ ОТ ЛАВА
Черната сол от лава дължи своя характерен вид и вкус на вулканичните скали, от които се произвежда. Често обаче производителите пускат нормална сол, обработена с активен въглен, за да получат специфичния цвят. Естествено, активният въглен е полезен за тялото, тъй като прочиства храносмилателните органи от различни токсини.
Този продукт обаче няма нищо общо с оригиналната сол от черна лава. Ето защо, ако продуктът съдържа активен въглен, това трябва да бъде описано на етикета като хранителна добавка Е-153, уточняват специалистите по хранене и диететика.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
*******
Всички новини от основната секция на „Живот на кантар“ на btv.bg ще откриете ТУК
Всички епизоди от „Живот на кантар“ на btvplus.bg може да гледате и ТУК
Още вълнуващи истории от „Живот на кантар“ на ladyzone.bg може да намерите ТУК
Последвайте Инстаграм профила на шоуто „Живот на кантар“ ТУК
Последвайте Фейсбук страницата на шоуто „Живот на кантар“ ТУК
