Когато стане дума за стареене на яйчниците, представата обикновено се свежда до едно нещо, намаляващия брой яйцеклетки, който с годините неизбежно води до менопауза.
Проучване на изследователи от Йейлския университет, публикувано в списание Nature Aging, показва, че тази картина е непълна. Много преди последният яйчников цикъл да настъпи, самата тъкан на яйчника вече губи организацията си, а с това страда и хормоналната функция, която влияе на сърцето, костите и обмяната на веществата в цялото тяло.
Защо яйчникът е нещо повече от репродуктивен орган?
„Обичаме да мислим за яйчника като за физиологичния реостат на женското тяло“, обяснява д-р Хати Чунг, доцент по медицина (кардиоваскуларна медицина) в Йейлския университет и водещ автор на изследването. Той има толкова много важни ендокринни функции отвъд самото възпроизводство, допълва тя.
Освен яйцеклетки, развиващи се във фоликули, яйчникът съдържа и имунни, съдови, съединителнотъканни и хормонопродуциращи клетки, които заедно регулират овулацията, обновяват тъканта и произвеждат хормони с ефект върху цялото тяло. Именно прецизната координация между тези клетъчни популации, а не само наличието на яйцеклетки, поддържа нормалната функция на органа. Как обаче тази организация се променя с възрастта, досега е остава слабо изяснено.
„При настъпването на менопаузалния преход хората обикновено все още имат около 1000 останали яйцеклетки. Това подсказва, че не само самите яйцеклетки, но и цялата заобикаляща ги екосистема се променя с възрастта“, посочва д-р Чунг.
Какво разкрива клетъчната карта на стареещия яйчник?
За да проследи тези промени в детайл, екипът на Чунг използва прецклинични животински модели и съвременни техники за пространствена транскриптомика, методи, които позволяват да се картографира кои гени работят във всяка отделна клетка и как тя общува със съседите си.
Така изследователите създават едни от най-подробните карти на яйчника на различни етапи от репродуктивния живот, проследявайки промените в тъканната организация, генната експресия и клетъчната комуникация във времето.
Резултатите показват, че признаци на стареене на яйчниците се появяват доста преди самите цикли да спрат. При по-възрастните животни, които все още овулират редовно, тъканта на яйчника вече показва ранни белези на разпад и загуба на клетъчна синхронност, фината координация, която обикновено ръководи развитието на фоликулите, овулацията и обновяването на тъканта. Към това се добавят и променена динамика на имунните клетки, засилена възпалителна сигнализация, както и по-обща разбалансираност в организацията на тъканта.
Кои механизми стоят зад разпадането на тъканната организация?
Според д-р Чунг вероятно действат няколко процеса едновременно. Остаряващите клетки постепенно губят способността си да извършват прецизните молекулярни промени, необходими на всеки етап от репродуктивния цикъл, а комуникацията между отделните клетки става все по-нескоординирана.
Изследователите откриват и данни за нарушено изчистване на тъканта, характерен белег на стареенето, наблюдаван и в други органи, който показва, че с възрастта яйчникът става по-неефективен в отстраняването на увредени клетки и поддържането на здрава тъкан.
Тези находки могат да имат и практическо приложение. „Ако съществуват тъканни сигнатури, които сигнализират разпадане в организацията на яйчника, бихме искали да можем да ги откриваме чрез неинвазивни методи“, казва д-р Чунг. Установяването, че самата тъкан е дерегулирана, е много солидна основа за бъдещо развитие в тази посока, посочва тя.
Следващата стъпка вече е в ход, екипът на Чунг започва съвместна работа с изследователи по акушерство и гинекология в Йейл за събиране на яйчникова тъкан от пациентки в различна възраст, за да провери дали наблюдаваните при животинските модели промени се потвърждават и при хора.
Какво означава това за жените?
Находката има значение, което далеч надхвърля темата за плодовитостта. Ако яйчникът действително функционира като хормонален „реостат“ на организма, разбирането как неговата вътрешна екосистема се разпада с възрастта може да хвърли светлина върху по-широки въпроси на женското здраве, включително риска от сърдечно-съдови заболявания, промените в костната плътност и метаболитния синдром след менопаузата, теми, които остават сравнително слабо застъпени в рутинните профилактични прегледи у нас.
Изследването засега е проведено върху животински модели, а не върху човешка тъкан, затова резултатите трябва да се тълкуват като основа за бъдещи проучвания, а не като готов клиничен извод.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
