Множествената склероза (МС) е сложно заболяване на централната нервна система, която засяга живота на милиони хора по целия свят.
Това автоимунно заболяване се развива, когато имунната система атакува защитната миелинова обвивка на нервите, като води до нарушаване на нервните сигнали и поява на характерни симптоми, пише Medical News Today
Различните видове множествената склероза се проявяват по уникален начин и изискват индивидуален подход при лечението.Има няколко основни видове множествена склероза, всяка от които със специфични симптоми, които я съпътстват. Какви са начините за диагностика и има ли възможност за лечение.
Четирите основни вида множествена склероза
Множествената склероза се разделя на четири основни типа, като всеки има свои особености и темпове на развитие.
Клинично изолиран синдром (КИС)
Клинично изолираният синдром често е първата проява на множествената склероза. Той се проявява като единичен епизод на възпаление на миелиновата обвивка, който продължава поне 24 часа.
При някои хора този епизод остава единичен и не води до диагноза множествена склероза. За да се диагностицира, лекарите използват ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), който открива активни или стари лезии в мозъка. Ако човек получи ранно лечение на КИС, това може да забави развитието на множествената склероза.
Рецидивираща множествена склероза (приступно-ремитентна форма)
Най-често срещаната форма на множествената склероза е рецидивиращата (RRMS), която засяга около 85% от диагностицираните. Тя се характеризира с пристъпи на нови или влошаващи се симптоми, последвани от периоди на ремисия, когато симптомите отслабват или изчезват.
Рецидивите могат да бъдат придружени от нови лезии в мозъка, които понякога се развиват без външни симптоми. Тежестта на пристъпите варира в зависимост от засегнатата нервна тъкан, а ремисиите могат да продължат седмици, месеци или години. Важно е да се отбележи, че в ремисия множествената склероза не показва признаци на прогресия.
Първична прогресивна множествена склероза (ППМС)
ППМС е по-рядко срещана и обикновено се появява след 40-годишна възраст. Тя се характеризира с постепенно влошаване на симптомите, без ясни пристъпи или ремисии.
Диагнозата се поставя при симптоми, които се влошават непрекъснато поне една година. Лечението на ППМС е по-трудно, тъй като някои терапии, които действат при RRMS, нямат същата ефективност.
Вторична прогресивна множествена склероза (СПМС)
След години с RRMS, при някои хора заболяването прогресира до СПМС. Симптомите постепенно се влошават без ясни разделения на рецидиви и ремисии. Диагнозата СПМС се поставя, когато влошаването на симптомите продължава над 6 месеца. Разликата между СПМС и ППМС е, че СПМС започва с пристъпи и ремисии, докато ППМС е прогресивна от самото начало.
Симптоми на множествената склероза
МС може да се прояви по различен начин при различните хора. Най-често срещаните симптоми включват:
- умора;
- изтръпване или парене;
- проблеми със зрението, като замъглено зрение или загуба на зрение;
- проблеми с концентрацията и паметта;
- замаяност;
- затруднено ходене.
По-рядко могат да се наблюдават:
- проблеми с говора;
- треперене на тялото;
- припадъци;
- загуба на слуха;
- проблеми с дишането.
С времето тези симптоми могат да доведат до вторични усложнения като проблеми с пикочния мехур и червата, костна загуба и рани от залежаване.
Диагноза множествената склероза
Диагнозата множествена склероза обикновено се поставя чрез комбинация от клинична оценка, ЯМР за откриване на лезии в мозъка и гръбначния мозък, както и анализ на гръбначно-мозъчната течност.
Ключово е разпознаването на рецидивите и проследяването на развитието на симптомите. Навременното диагностициране е от съществено значение за започване на лечение, което може да забави прогресията на заболяването.
Лечение на множествената склероза
МС все още няма окончателно лечение, но съвременната медицина предлага множество възможности за овладяване на симптомите и забавяне на прогресията.
Медикаментозна терапия
Основата на лечението на МС е модифициращата болестта терапия. Лекарите могат да предписват лекарства като бета-интерферони (например Avonex), глатирамеров ацетат (Copaxone), сипонимод (Mayzent), диметилфумарат (Tecfidera) и алемтузумаб (Lemtrada). Освен това, при остри пристъпи често се използват кортикостероиди за облекчаване на възпалението.
Симптоматично лечение
Лекарите предписват и допълнителни медикаменти за конкретни симптоми, като мускулни спазми, проблеми с пикочния мехур, депресия или умора. Физиотерапията също е важна за поддържане на физическата сила и функцията в ежедневието. В някои случаи се прилага плазмафереза, при която се пречиства кръвта на пациента, ако стандартните терапии не са ефективни.
Допълнителни подходи
Много хора с множествена склероза намират облекчение в практики като йога, тай чи, рефлексотерапия, осъзнатост или Пилатес. Въпреки че тези подходи не са клинично доказани, те често помагат за справяне със симптомите.
Освен лечението, важно е хората с диагноза множествена склероза да разполагат с мрежа за подкрепа.
Развитието на множествената склероза е непредсказуемо. При RRMS симптомите могат да се подобряват или влошават в различни периоди. Без лечение мнозина преминават в СПМС с по-тежки симптоми. При напреднала МС се появяват сериозни двигателни и когнитивни нарушения, което води до необходимост от постоянни грижи. Въпреки това напредъкът в медицината предлага нови надежди за подобряване на живота на хората с тази диагноза.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
