Менопаузата променя не само хормоналния баланс, но и начина, по който тялото се справя със захарта. Ново европейско проучване показва, че хормонозаместителната терапия (ХЗТ), съчетана с редовни тренировки, дава най-силно подобрение на чувствителността към инсулин при жените след менопаузата.
Междинните резултати се представят на годишния конгрес на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD) 2026. Изводът обаче е важен и за жените, които не искат да приемат хормони. Самото движение също носи сериозни ползи.
Какво се променя в тялото след менопаузата?
С настъпването на менопаузата нивото на естрогена рязко спада. Тялото натрупва повече мастна тъкан, а мускулната маса постепенно намалява. Често се повишават кръвното налягане и холестеролът.
Паралелно се развива инсулинова резистентност. Клетките реагират по-слабо на инсулина и организмът трябва да произвежда повече от него, за да задържи кръвната захар в норма. С времето това повишава риска от диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
„Тези промени създават специфичен метаболитен и сърдечно-съдов рисков профил след менопаузата“, обяснява проф. Патрик Калдерс от Департамента по рехабилитационни науки на Университета в Гент, Белгия.
Как учените проверяват ефекта на хормоните и спорта?
В рандомизираното проучване участват 84 жени на възраст между 45 и 65 години с нормално тегло или наднормено тегло без затлъстяване. Никоя от тях не е приемала хормонална терапия преди това. Жените са разпределени на случаен принцип в три групи:
- само хормонозаместителна терапия (30 жени), естроген, нанасян върху кожата, и прогестерон в таблетки;
- само тренировки (25 жени);
- хормонозаместителна терапия и тренировки заедно (29 жени).
Програмата продължава 12 седмици. Тренировките са три пъти седмично – два пъти под наблюдението на кинезитерапевт и веднъж у дома с пулсомер. Всяко занимание включва 20 минути аеробно натоварване (ходене, степ, колело) и 30 минути силови тренировки за ръцете, краката и коремните мускули.
Коя комбинация помага най-много на инсулина?
Учените оценяват инсулиновата резистентност чрез показателя HOMA-IR. Той се изчислява от нивата на кръвната захар и инсулина на гладно. Колкото по-нисък е, толкова по-добре тялото реагира на инсулина.
Най-голямо подобрение се наблюдава в групата с хормони и тренировки. На второ място е групата само със спорт. При жените, които приемат само хормони, промяната е малка.
„Виждате, че упражненията имат ясен положителен ефект, но комбинацията от хормонозаместителна терапия и упражнения показва най-силния ефект“, посочва проф. Калдерс.
Какви други ползи носи движението?
И двете групи с тренировки отчитат:
- значително по-голяма мускулна сила;
- по-добра издръжливост – аеробният капацитет расте с около 3–3,5 мл/кг/мин, което проф. Калдерс определя като клинично значима промяна;
- по-малко мастна тъкан в сравнение с групата само с хормони.
Комбинацията от хормони и спорт стопява малко повече мазнини от тренировките сами по себе си. Хормоните обаче не добавят допълнителна полза за мускулната маса.
Намалява ли комбинацията сърдечно-съдовия риск?
Тук резултатите са по-скромни. Изследователите не откриват значим общ ефект върху кръвното налягане и холестерола.
В групата с хормони и тренировки налягането спада с около 6 мм живачен стълб. „От литературата знаем, че понижение от около 5 мм се свързва с приблизително 10% по-малко сърдечно-съдови инциденти“, коментира проф. Калдерс. Разликата между групите обаче не е статистически значима.
Липидният профил остава почти непроменен. При жените само на хормони „добрият“ HDL холестерол леко спада, но според учения това няма клинично значение.
Струва ли си да тренирам, ако не искам хормони?
„Ако жените се притесняват от страничните ефекти на хормонозаместителната терапия, но са готови да спортуват, това е доста положително“, казва проф. Александра Каутцки-Вилер от Медицинския университет във Виена.
Тя подчертава, че ползите изискват структурирана програма, а не случайна активност. Храненето също играе съществена роля за теглото и телесния състав.
Резултатите трябва да се тълкуват внимателно. Проучването е малко и кратко, данните са междинни и все още не са публикувани в научно списание. Не са измерени и показатели като гликиран хемоглобин (HbA1c). Проф. Калдерс декларира грант от фармацевтичната компания „Гедеон Рихтер“.
Какво означава това за жените в България?
Посланието за движението е особено актуално у нас. Според Евробарометър 2026 около 59% от българите никога не спортуват, с 20 процентни пункта над средното за ЕС. Световната здравна организация препоръчва на възрастните 150–300 минути умерена активност седмично и силови упражнения поне два дни в седмицата.
Решението за хормонозаместителна терапия е индивидуално. То се взема заедно с гинеколог или ендокринолог след оценка на ползите и рисковете за конкретната жена.
Хормонозаместителната терапия, съчетана с редовни тренировки, дава най-силно подобрение на чувствителността към инсулин след менопаузата. Самите тренировки обаче също укрепват мускулите, подобряват издръжливостта и намаляват мазнините. Три тренировки седмично с аеробна и силова част са реална стъпка към по-добро метаболитно здраве, със или без хормони.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Medscape Medical News. „Хормонозаместителна терапия плюс упражнения дава най-силно подобрение на чувствителността към инсулин след менопаузата“ (Беки Маккол, EASD 2026)
Европейска комисия. Евробарометър „Спорт и физическа активност“ (2026)
Световна здравна организация. Насоки за физическа активност и заседнало поведение (2020)
