На 7 април светът отново насочва вниманието си към едно от най-съществените човешки права – правото на здраве. Тази година темата на Световния ден на здравето, обявена от Световната здравна организация (СЗО), е „Здравословно начало, изпълнено с надежда бъдеще“.
Кампанията е посветена на здравето и оцеляването на майките и новородените, проблем който продължава да изисква решителни действия, независимо от икономическите нива на отделните държави.
Докато Европа е сред регионите с най-добър достъп до здравни услуги, напредъкът в майчиното и детското здраве не е равномерен. Според последни данни от СЗО, през 2020 г. около 1000 жени в европейския регион са починали поради усложнения, свързани с бременността или раждането – число, което би могло да бъде значително по-ниско при навременна и качествена медицинска намеса.
Проблемът не е само в достъпа, а в качеството на грижите. В страните, където преките причини за майчината смърт, като кръвоизливи, инфекции или усложнения при раждането, доминират над непреките, това е показател за системен дефицит. Наличието на здравни специалисти не означава автоматично качествени грижи, ако средата не позволява прилагането на добри практики и съвременни медицински интервенции.
България: напредък под очакванията, системни пропуски и нужда от спешни мерки
Въпреки приетите стратегически документи и наличие на Национална програма за майчино и детско здраве 2021–2030 г., България все още не достига средните показатели на Европейския съюз.
Според одит на Сметната палата, страната се сблъсква с трайни проблеми в осигуряването на адекватни грижи за бременните жени, особено сред здравнонеосигурените и уязвими групи. Макар детската смъртност у нас да е намаляла от 7,6 на 4,8 на 1000 живородени през 2022 г., тя все още значително надвишава средното за ЕС (3,3).
Показателите за неонатална и перинатална смъртност също остават високи, като недоносеността и липсата на адекватни профилактични грижи са сред водещите фактори. Само 63% от здравнонеосигурените родилки са преминали поне един преглед по време на бременността през 2023 г., а неонаталният скрининг остава с ограничен обхват.
Проблемите се задълбочават в селските райони, където детската смъртност е два пъти по-висока, а достъпът до медицинска помощ е затруднен. Макар майчината смъртност у нас да е 12,4 на 100 000 жени, под глобалната цел на ООН, тя все още надвишава средното за ЕС.
Нужни са реални действия, по-ефективна координация между институциите и целенасочени усилия за подобряване на превенцията, ранната диагностика и проследяването на бременността и новородените, ако България иска да се доближи до европейските стандарти до 2030 г.
Спад при смъртността на новородени – половин успех
По линия на новородените Европа отбелязва напредък, между 2000 и 2021 г. коефициентът на смъртност намалява от 10 на 4 на 1000 живородени. Това е значително подобрение, но под повърхността се крият тревожни фактори. Повечето смъртни случаи настъпват в първия месец от живота – период, който според СЗО е най-рисков.
Причините включват преждевременно раждане, инфекции, вродени дефекти и асфиксия при раждането, проблеми които могат да се овладеят при наличие на качествени грижи още при раждането и в първите дни след него.
Демографският натиск
Друг важен контекст в Европа е свързан с ниската раждаемост. През 2021 г. коефициентът на плодовитост в Европейския съюз е 1,53 – далеч под необходимото ниво за поддържане на стабилно население.
В някои държави, като Малта и Испания, този показател пада до 1,1. Това има своите дългосрочни социални и икономически последици, от недостиг на работна ръка до засилено напрежение върху пенсионната и здравната система.
Създаването на сигурна, качествена и подкрепяща среда за майките и новородените се превръща в ключова мярка не само за здравето, но и за бъдещето на обществата.
Глобална картина: напредък, но с неравномерно разпределение
От 2000 г. насам глобалната майчина смъртност е намаляла с около 40% – от 446 000 на 260 000 смъртни случая през 2023 г. Това е реално постижение, но недостатъчно.
Годишно около 300 000 жени умират вследствие на усложнения по време на бременност или раждане, а над 2 милиона новородени не оцеляват първия месец. Допълнително още 2 милиона се раждат мъртви.
Един от основните проблеми пред подобряването на здравето на майките и новородените е недостатъчното финансиране. Много от програмите, финансирани от международни донори, са в застой. Според СЗО 4 от 5 държави не са на път да постигнат глобалната цел за намаляване на майчината смъртност до под 70 на 100 000 о 2030 г.
Кампанията 2025–2026: конкретни решения, а не само призиви
Настоящата инициатива на СЗО и партньори включва не само повишаване на информираността, но и конкретни мерки. Сред приоритетите са:
- Увеличаване на достъпа до спешна акушерска помощ.
- Подкрепа за недоносени и малки бебета чрез специализирани грижи.
- Инвестиции в пренатални и следродилни услуги.
- Засилване на ролята на акушерките чрез обучение и сертификация.
- Подкрепа за жени в хуманитарни кризи чрез мобилни клиники и здравни пунктове.
СЗО подчертава, че жените трябва не само да оцелеят, но и да живеят в добро здраве и достойнство. Това включва достъп до семейно планиране, платен отпуск по майчинство, ментално здраве и защита от дискриминация.
Световният ден на здравето през 2025 г. поставя акцент върху най-основния момент в човешкия живот - раждането. Качеството на грижите в този момент определя не само шансовете за оцеляване, но и бъдещото здраве, развитие и възможности.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
