Все повече жени в развитите общества стават майки за първи път след 35 години. Тази тенденция, която до неотдавна се смяташе за изключение, днес се утвърждава като новата норма в редица страни от Европейския съюз и в Съединените щати.
Анализ на последните демографски и здравни данни от двете страни на Атлантика показва, че отлагането на майчинството се превръща в трайна характеристика на съвременното общество, макар и с различни национални проявления и социални последици.
Докато в Южна и Западна Европа раждането на първо дете след 35 е все по-често, в Източна Европа, включително България, жените продължават да стават майки на по-ранна възраст. В САЩ пък се наблюдава рекордно ниска тийнейджърска раждаемост и нарастване на дела на майките над 40 години. Въпреки това, Европа остава лидер по дял на късните първи раждания, с особено високи нива в страни като Испания и Италия.
Европа: Майчинството след 35 става стандарт
Според данни на Евростат, средната възраст на жените при първо раждане в ЕС се е увеличила от 28,8 години през 2013 г. на 29,7 години през 2022 г. В редица държави, включително Италия, Испания, Люксембург и Ирландия, тази възраст вече надвишава 31 години. Това означава, че в значителна част от страните в Западна и Южна Европа повечето жени стават майки за първи път след 30, а немалка част след 35, съобщава изданието Brussels Times.
Испания е сред водещите примери: през 2022 г. 11% от всички живородени деца са от майки на 40 и повече години. Средната възраст при първо раждане е 31,6 години, втора по-висока в ЕС след Италия. В Италия този показател достига 31,2 години още през 2018 г.
Това ниво на „забавено майчинство“ е резултат от дългогодишна тенденция, свързана с икономически несигурности, дълго образование, урбанизация и културни нагласи.
Източна Европа: По-ниска възраст, по-висока раждаемост
На обратния полюс се намира България, където жените раждат първото си дете средно на 26,2 години, най-ниската стойност в ЕС. Това съвпада с най-високия коефициент на плодовитост в съюза, около 1,58 деца на жена през 2023 г.
Значителен дял от ранните раждания в България се дължат на момичета под 18 години, голяма част от които са от ромски произход. За разлика от тенденцията на „забавено“ майчинство в Западна Европа, България се характеризира с по-ранни и по-многобройни раждания.
Повече майки над 40, рекордно ниска тийнейджърска раждаемост
Докато Европа води по дял на жени, раждащи първо дете след 35, в САЩ също се наблюдават ясни признаци на промяна. През 2023 г. за първи път в страната броят на жените над 40 години, които са родили, надвишава този на тийнейджърките, съобщава NBC News.
Националният център за здравна статистика (NCHS) отбелязва, че от 1990 г. до 2023 г. коефициентът на плодовитост при жени на възраст 35–39 години се е увеличил със 71%, а при тези между 40 и 44 години със 127%.
За сравнение, в Испания делът на ражданията от жени над 40 е над 11%, докато в САЩ е около 4%. Така Европа не само изпреварва САЩ по средна възраст при първо раждане, но и по реален брой късни раждания.
Най-критичният спад в САЩ се наблюдава при ражданията сред момичета под 20 години. През 1990 г. тийнейджърките съставляват 13% от всички раждания; през 2023 г. са едва 4%. Коефициентът при момичета между 10 и 14 години е почти нулев, считан за един от най-значимите успехи на общественото здравеопазване в последните десетилетия.
Медицински и социални предизвикателства
Нарастването на късните бременности не е без последствия. Рискът от усложнения като прееклампсия, гестационен диабет и генетични аномалии нараства с възрастта. Сред жени над 40 години в САЩ рискът от прееклампсия достига 10%, спрямо под 5% средно. В Европа, където делът на тези бременности е по-висок, необходимостта от добре финансирани здравни грижи е още по-съществена.
Специалисти подчертават, че макар тези рискове да съществуват, те са управляеми при добро медицинско наблюдение. Напредъкът в инвитро технологии, пренатални скрининги и лекарства за контрол на хронични заболявания правят бременността след 35 и дори след 40 години по-сигурна от всякога.
Майчинството след 35, а понякога и след 40 г., вече не е изключение, а все по-често правило в развитите общества. Европа е начело на тази трансформация, с ясно изразени тенденции в страни като Испания, Италия и Люксембург.
България, като част от ЕС, остава контрастен пример със своето по-ранно майчинство и по-висока раждаемост. Това подчертава колко дълбоко вкоренени са културните, социалните и икономическите различия, дори в рамките на един и същ континент.
Предизвикателството пред правителства и здравни системи е да адаптират политиките си към тази нова реалност, да осигурят достъп до репродуктивни технологии, медицинска подкрепа и условия, които позволяват на жените да избират най-подходящото за тях време да станат майки.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
