Смъртността при новородени поради забавен растеж на плода в утробата и недохранване се увеличава с почти 2% ежегодно от 1999 до 2022 г. в Съединените щати, сочи ново изследване, публикувано в списание JAMA Pediatrics, съобщава Washington Post.
Докато повечето основни причини за неонаталната смъртност са намалели през изследвания период, увеличението от 1,91% годишно на смъртните случаи, свързани с растежа на плода и недохранването, предизвиква сериозни опасения сред медицинската общност.
Проблемът не се ограничава само до САЩ. В Европа ситуацията е различна, но също така изисква внимание. Европейският съюз отчита значителен спад на детската смъртност през последните десетилетия - от 3,8% за 2012 г. до 3,3% през 2020 г. Въпреки това, все още съществуват сериозни различия между държавите членки.
България остава с едни от най-високите нива на неонатална смъртност в ЕС. Според данни от 2020 г., България и Румъния регистрират 3,1% неонатална смъртност. През 2023 г. нивото на детската смъртност в България достигна 4,9% - почти два пъти по-високо от средното за ЕС (3,2%). Въпреки че показателите продължават да намаляват и представляват най-ниските нива в демографското развитие на страната, разликата с европейските стандарти остава значителна.
Неонатална смъртност в в България
Последният одит на Сметната палата на България разкрива алармиращи данни за състоянието на майчиното и детското здраве в страната.
Според доклада от 2024 г., България все още не достига средните показатели за майчино и детско здраве за Европейския съюз, въпреки че според националните цели това трябва да бъде преодоляно в голяма степен до 2030 г.
Водещи причини за детската смъртност са вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации, болести на дихателната система, болести на органите на кръвообращението и външни причини за заболеваемост и смъртност. На тези четири класа болести се дължат близо 80 на сто от смъртните случаи при децата под 1-годишна възраст.
Неонаталният скрининг е превантивна здравна практика, която включва тестване на новороденото скоро след раждането за определен набор от заболявания преди да се появят симптоми. Програмите за неонатален скрининг в отделните държави-членки значително се различават.
В някои държави като Италия, новородени деца се проверяват за 49 заболявания, в Германия - за 16, а в България само за 3 - фенилкетонурия, вродена надбъбречнокорова хиперплазия и вроден хипотиреоидизъм.
Според членове на Европейския парламент, липсата на единен систематичен подход създава огромни различия по отношение на видовете болести, които се подлагат на скрининг, което води до значително неравенство за европейските пациенти.
Особено притеснителен е фактът, че смъртността при децата през първата година след раждането е два пъти по-висока в селата в сравнение с градовете. Това е пряко свързано с по-ниското образование и социално-икономическия статус на преобладаващите социални групи, живеещи в селата, качеството на живот и достъп до медицинска помощ.
Данните показват още, че броят на починалите деца в периода след 28-мия ден от раждането до навършване на една година е най-голям.
Перинатални усложнения и разлики в развитието
Използвайки данни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), изследователите във Вашингтон установяват, че над 280 000 новородени бебета са починали от перинатални усложнения за периода 1999-2022 г. в САЩ.
Анализът показва, че над половината от починалите са момчета. Според проучването това се дължи на разлики в развитието на белите дробове и имунния отговор между момчетата и момичетата.
„Нарастващата смъртност, дължаща се на бавен растеж на плода и недохранване, е тревожна“, коментира в изявление за The Washington Post д-р Музамил Хан, изследовател в Училището по медицина и здравни науки на Университета Джордж Вашингтон и автор на проучването.
„Това сочи към продължаващи пропуски в пренаталното хранене и грижите за майките“, добавя Хан. „Нашите констатации подчертават необходимостта от целенасочени интервенции, особено фокусирани върху храненето и практиките при раждане, за да се намалят още повече предотвратимите смъртни случаи при новородените.“
Основни причини за смъртност
Водеща причина: Нарушения, свързани с къса бременност и ниско тегло при раждане.
Следващите девет основни причини включват:
- Родилни усложнения.
- Усложнения с плацентата, пъпната връв или мембраните.
- Бактериална сепсис.
- Ателектаза (частично или пълно колабиране на белия дроб).
- Интраутеринна хипоксия и раждане хипоксия (лишаване от кислород).
- Неонатална хеморагия.
- Некротизиращ ентероколит при новородени (стомашно-чревно заболяване).
- Белодробна хеморагия.
- Дихателна недостатъчност.
Тези десет основни причини са отговорни за 79,8% от общия брой смъртни случаи при новородени.
Изследването показва още една значима констатация, че децата, родени по вагинален път, имат смъртност три пъти по-висока от тази на децата, родени с цезарово сечение.
Ситуацията в България се различава драстични от тези данни, като половината от здравно осигурените жени в България раждат с цезарово сечение, при 25 на сто за Европа, и това е трайна негативна тенденция у нас, се посочва в доклада на Сметната палата.
Какво означава това за здравеопазването
Увеличението на смъртността, свързана с недохранване и бавен растеж на плода, сочи към необходимостта от:
- Подобряване на пренаталните грижи
- По-добро хранително образование за бременните жени
- Ранно идентифициране на рискови бременности
- Подобряване на достъпа до качествени здравни услуги
Експертите подчертават, че тази тенденция може да бъде обърната чрез системен подход, който включва:
Краткосрочни мерки:
- Засилен мониторинг на растежа на плода
- Подобряване на хранителните програми за бременни жени
- Обучение на медицинските екипи за ранно разпознаване на рисковите фактори
Дългосрочни стратегии:
- Инвестиции в здравната инфраструктура
- Програми за намаляване на здравните неравенства
- Подкрепа за семейства в риск
Както подчертава д-р Хан, „предотвратимите смъртни случаи при новородените“ остават реалност, която може да бъде променена чрез целенасочени интервенции в областта на пренаталните грижи и храненето.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
