Над 3 млн. деца по света са починали през 2022 г. от инфекции, които вече не се повлияват от лечение с антибиотици. Това показва ново тревожно проучване на двама водещи експерти в областта на детското здраве, д-р Янхун Джесика Ху от Детския изследователски институт Мърдок (Австралия) и проф. Хърб Харуел от Инициативата за достъп до здравеопазване на Клинтън.
Според тях, кризата с антимикробната резистентност (АМР) засяга особено драстично най-малките и най-уязвимите, а именно децата в развиващите се региони, съобщава BBC.
Най-засегнати: децата в Африка и Югоизточна Азия
Проучването подчертава пропорционалния удар върху деца в Африка и Югоизточна Азия. Там, според събраните данни от Световната здравна организация (СЗО) и Световната банка, рискът от смърт в резултат на резистентни инфекции е значително по-висок, отколкото в останалите части на света.
Липсата на достъп до базисни здравни услуги, лошата хигиена, недостатъчната ваксинация и слабата инфраструктура създават перфектна среда за разпространение на устойчиви бактерии.
„Направихме това проучване, за да покажем как АМР засяга най-сериозно децата. Това не е просто медицински проблем, а обществена трагедия, която трябва да бъде разпозната и адресирана на глобално ниво“, заявява проф. Харуел.
Какво е антимикробната резистентност?
Антимикробната резистентност възниква, когато бактериите, причиняващи инфекции, се адаптират така, че антибиотиците, използвани за лечение, спират да действат ефективно. Този процес се ускорява от прекомерната и често неподходяща употреба на антибиотици, включително предписване при вирусни инфекции, срещу които те нямат никакъв ефект.
Особено притеснително е, че в последните години антибиотиците, предвидени за крайни случаи, така наречените „резервни антибиотици“, се използват все по-често, което изчерпва последните линии на защита срещу най-опасните мултирезистентни инфекции.
Употреба на силни антибиотици расте драматично
Докладът посочва, че между 2019 г. и 2021 г. употребата на „наблюдавани антибиотици“ – тези с висок риск от развитие на резистентност, се е увеличила с 160% в Югоизточна Азия и със 126% в Африка. За същия период употребата на „резервни антибиотици“ е скочила с 45% в Югоизточна Азия и 125% в Африка.
„Тези лекарства трябва да бъдат пазени за най-тежките случаи. Вместо това те се превръщат в обичайна практика, което е рецепта за катастрофа“, предупреждава д-р Ху.
Изследователите смятат, че пандемията от Covid-19 е изиграла роля в ускоряването на проблема. По време на пандемията се наблюдава значителен ръст в предписването на антибиотици, дори при вирусни инфекции, както и по-слаба контролна система върху правилното им използване. Това е дало допълнителен тласък на резистентните бактерии.
Прогнозата: Още по-малко ефективни лекарства
Най-голямата тревога на учените е, че ако резистентността продължи да расте със същите темпове, много от сегашните антибиотици ще станат напълно неефективни. Това означава, че обикновени инфекции или рутинни операции могат отново да станат животозастрашаващи.
„Стигаме до момент, в който няма да имаме с какво да лекуваме. Ако бактериите станат устойчиви дори на резервните антибиотици, може да останем без каквото и да било оръжие срещу тях“, казва проф. Харуел.
Решението: превенция, образование и инновации
Въпреки мрачните прогнози, учените подчертават, че има начини да се овладее ситуацията – но те изискват глобална координация и дългосрочен ангажимент. Основните мерки включват:
- По-високи нива на имунизация, особено сред децата в рискови региони.
- Подобрена хигиена и канализация, за да се намали предаването на бактерии.
- Образование на лекарите и пациентите относно правилната употреба на антибиотици.
- Развитие на нови антибиотици и алтернативни терапии, въпреки че това е скъпо и бавно.
„Най-доброто лечение на резистентна инфекция е да я избегнем изобщо. Това означава повече превенция, а не просто повече лекарства“, допълва проф. Харуел.
Сигнал към здравните институции: Не може да се отлага повече
Д-р Линдзи Едуардс от Кралския колеж в Лондон коментира, че новото проучване е „тревожен сигнал за действие“ за здравните лидери по света. „Ако не се предприемат решителни и координирани стъпки, рискуваме да изгубим десетилетия на напредък в детското здраве, особено в най-бедните страни“, заявява тя.
Докладът ще бъде представен официално по-късно този месец на Конгреса на Европейското дружество по клинична микробиология и инфекциозни болести във Виена. Очаква се темата да предизвика широка дискусия относно глобалната политика по антибиотиците и нуждата от действия, които не търпят отлагане.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
