Колко точно вредят екраните (телевизори, монитори, мобилни устройства и др.) върху цялостния ни живот все още не може да се каже с пълна точност. Вече е доказано обаче, че има връзка между прекараното време “онлайн” и стреса и депресиите сред подрастващите. Не случайно една от съвременните заплахи за родителите е все по-засилващото си влияние на социалните медии върху подрастващите.
За връзката между "екранното" време и негативните последици показва проучване, публикувано в медицинското списание JAMANetworkOpen. В него е констатирано, че децата, които признават за повече прекарано време пред екраните, са по-склонни към депресивни и стресови състояния в тийнейджърска възраст.
Общ план
Доказано е, че психичните състояния, които засягат 25-30% от юношите и младежите, са водеща причина за този тип здравословни проблеми в световен мащаб, пише изданието NewsMedical. Във Финландия тревожността, депресията и други подобни заболявания са главният източник за болести при младите хора.
Идентифицирането на рискови фактори за състояния на психичното здраве може да помогне на хората в рискови групи да предприемат действия за подобряване на състоянието си. Например, знае се, че юноши и деца, които спят по-дълго, имат по-добро психично здраве.
Друг фактор, върху който може да влияем, е увеличаването на физическата активност. Проучванията показват, че възрастните, които редовно се занимават с някаква форма на упражнения, могат да намалят риска от депресия, въпреки че подобни проучвания с младежи като участници дават смесени резултати.
Въпреки това, времето пред екрана, особено времето, прекарано в платформите на социалните медии, все повече се признава като фактор, който е сериозно свързан с предизвикателствата на психичното здраве.
Изследователите са открили, че използването на социални медии е показател за по-високи нива на психологически дистрес. Намаляването на времето пред екрана и пълноценният сън могат да помогнат повече за подобряване на психичното здраве на младите хора, отколкото един час на ден упражнения.
Докато повечето предишни проучвания се фокусират върху поведението на индивида, малцина обмислят въздействието върху психичното здраве на младите хора като обща група (общност). Преодоляването на тази празнина в изследванията може да помогне за идентифицирането на най-важните рискови фактори и по този начин най-ефективните интервенции за насърчаване на психичното благополучие.
Относно изследването
На изследване са подложени финландски деца над 8-годишна възраст. В проучването специалистите търсят връзките между различни поведения в начина на живот – включително качеството на хранене, съня, физическата активност или липсата на такава, и симптомите на психичното здраве, с които се сблъскват същите индивиди, но вече в напреднала юношеска възраст.
Данните са получени след осемгодишно проучване!!!, което проследява децата до юношеската им възраст. Децата са събирани в началото на изследването, две години след това и в края на този период.
Използван е въпросник с теми, насочен към използването на компютри и мобилни устройства, прекараното време в гледане на телевизия, общото време пред екрана/ите, физическата активност и спорт.
Освен това част от участниците са използвали устройства със сензори за оценка на продължителността на съня, заседналото време и физическата активност.
По време на осемгодишното проследяване на подрастващите са задавани въпроси, за да се установи дали се появяват симптоми на депресия. Самите те е трябвало сами да съобщава за нивата на стрес.
Статистическите модели, използвани за анализиране на данните, вземат предвид и фактори като пол, възраст, образование на родителите, процент телесни мазнини и период на пубертета.
Резултати от проучването
От 504 деца, включени в крайната извадка, 51,8% са момчета. От тях 187 са дали пълни данни за начина си на живот (самооценка) в допълнение към оценката на психичното здраве. При останалите 170 са събрани пълни данни за поведението на начина на живот.
Средно участниците съобщават, че прекарват 2 часа на ден във физически упражнения, докато показанията на устройството отчитат, че средно 0.7 часа дневно са прекарвани в умерени до интензивни упражнения.
Средно участниците прекарват 4.7 часа на ден, използвайки екрани и спят приблизително 9 часа всяка нощ.
От данните на самите подрастващи общата физическа активност е била отрицателно свързана с резултатите за депресивни симптоми и нивата на възприеман стрес. Въпреки това, хората, които съобщават за по-висока употреба на мобилни устройства, използване на компютър и общо време пред екрана, съобщават, че чувстват по-високи нива на стрес.
Използването на мобилни устройства и прекарването на повече време пред екраните също е свързано с повече симптоми на депресия.
От данните, събрани от устройството, продължителността на съня, заседналият начин на живот и физическите упражнения, не са свързани с депресивни симптоми или стрес. Въпреки това леките нива на упражнения са свързани с по-високи нива на стрес и депресивни симптоми за момчета, но не и за момичета.
Заключение
Времето пред екрана и използването на мобилни устройства се очертават като най-важните фактори, допринасящи за лошите резултати за психичното здраве.
Децата, които използват мобилните си устройства по-дълго и прекарват повече време пред екраните, са по-склонни да съобщават за депресивни симптоми и по-високи нива на стрес като юноши.
Междувременно, липсата на положителна връзка между заседналия начин на живот и неблагоприятните резултати за психичното здраве предполага, че типът заседнало поведение (например времето пред екрана) има значение.
Освен това комбинация от нездравословно поведение, като например повече време пред екрана, заедно с по-малко упражнения, може да бъде изключително вредно.
Използването на социални медии може да намали самочувствието и образа на тялото при подрастващите, като същевременно води до по-лош сън. Насоките за време пред екрана са важни за подобряване на психичното здраве и благосъстоянието на децата и юношите чрез създаване на безопасни, балансирани цифрови среди.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
