Всички деца, особено най-малките, имат по-кратко внимание от възрастните. Но когато трудностите с концентрацията са трайно по-изразени от типичното за възрастта, първата дума, която идва наум на родители и педагози, обикновено е ADHD. За да се избегне погрешна диагноза, е важно да се вземат предвид и другите възможни причини за проблема.

Снимка: OpenAI

Тревожност: когато мозъкът се „заключва”

Дете, което изглежда разсеяно в клас, може всъщност да носи скрити тревоги, за които нито учителят, нито родителите знаят. Според невролога и бивш учител д-р Кен Шустър, тревожността „заключва мозъка” и прави ученето трудно.

  • Дете със сепарационна тревожност може да е толкова притеснено какво се случва с родителите му, докато е разделено от тях, че не успява да се съсредоточи върху материала.
  • Деца с перфекционизъм прекарват необичайно дълго време над задачите, защото се страхуват да не сгрешат.
  • Когато учителят ги пита нещо, тревожните деца често се опитват да „прекъснат връзката", като свеждат поглед или се преструват, че пишат, само за да избегнат напрежението.

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР): скрита разсеяност

ОКР често започва в начална училищна възраст и добавя допълнителен източник на разсейване, освен натрапчивите мисли, детето усеща нужда да изпълнява ритуали, за да „предотврати" нещо лошо.

„Дете може да седи в клас, обсебено от мисълта, че трябва да поправи нещо, за да избегне ужасно събитие. После учителят го пита нещо,” обяснява д-р Джери Бубрик, клиничен психолог в Child Mind Institute. „Когато не знае отговора, изглежда сякаш не е внимавало, но всъщност е било обсебено от натрапчивата мисъл.”

Тъй като децата с ОКР често се срамуват от симптомите си, те полагат усилия да скрият компулсиите си в училище, заради което разсеяността лесно се приема погрешно за ADHD.

Снимка: Canva

Стрес или травма: хипервигилност вместо разсеяност

Деца, преживели травматично събитие или насилие, могат да проявяват трайни трудности с концентрацията и постоянно усещане за несигурност, наречено хипервигилност.

Според клиничния психолог д-р Джейми Хауърд, специализирана в травма, „много от симптомите на ПТСР (посттравматичен стрес)  приличат на ADHD” с характерните: трудна концентрация, преувеличена стряскаща реакция и бдителност могат да карат детето да изглежда нервно и разсеяно, без изобщо да има ADHD.

Снимка: iStock

Специфични обучителни трудности

Когато дете гледа „навсякъде другаде, само не в учебника”, причината може да е неразпозната специфична обучителна трудност:

  • Деца с недиагностицирана дислексия могат да се въртят от притеснение или срам, че не се справят като останалите.
  • Дете, което се затруднява с математика, е по-склонно да търси разсейване или да отлага задачите.
  • Проблеми със слуховата обработка могат да доведат до пропускане на част от казаното от учителя, което отвън изглежда като невнимание.

Според д-р Нанси Рапапорт, преподавател в Harvard Medical School, специализирана в ментално здраве в училищна среда, някои деца успяват да прикриват трудностите си дълго време, докато натоварването не стане прекалено голямо. „Тогава често им поставят диагноза ADHD или депресия, освен ако някой не открие учебния проблем.”

Снимка: Canva

Наистина ли е ADHD? Как се поставя точна диагноза

Невниманието извън типичното за възрастта е един от трите основни симптома на ADHD, заедно с импулсивността и хиперактивността. Диагнозата обаче не бива да се базира само на доклад от учител или еднократен преглед при педиатър.

Какво трябва да включва пълноценната оценка

  • Информация от няколко наблюдатели: родители, други възглеждащи детето и учители;
  • Попълнени рейтингови скали за честотата на симптомите;
  • Наблюдение на поведението в повече от една среда: както у дома, така и в училище, за продължителен период;
  • Изключване на другите възможни причини, описани по-горе.

Възрастта на детето спрямо съучениците му също има значение. Проучване от 2012 г. установява, че момчетата, които са най-малки в класа си, имат 30% по-висок риск да получат диагноза ADHD спрямо най-големите, а при момичетата разликата достига 70%, а това е знак, че незрялостта понякога бива погрешно приемана за ADHD.

Разсеяността в клас рядко има едно-единствено обяснение. Преди да се стигне до диагноза ADHD, си струва да се проверят и другите възможни причини, като тревожност, ОКР, травма или учебна трудност, защото точната диагноза е първата стъпка към правилната подкрепа за детето. При съмнения е добре да се потърси консултация със специалист по детско психично здраве.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—----------------------------------------------------------

 

Източници

  1. Child Mind Institute: Не всички проблеми с вниманието са ADHD
  2. Mayo Clinic: ADHD при деца — диагностика и лечение
  3. National Institute of Mental Health (NIMH): Обсесивно-компулсивно разстройство — когато натрачливите мисли или повтарящите се поведения поемат контрол
  4. Nemours KidsHealth: Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) при деца