Времето на наказанията като основен инструмент за възпитание отминават. Съвременните изследвания на мозъка разкриват защо традиционните методи не само са неефективни, но понякога могат да бъдат и вредни за развитието на детето.
В продължение на десетилетия родителите са възпитавали децата си, следвайки принципите на бихевиориста Б.Ф. Скинър от 20-ти век. Неговите експерименти с плъхове водят до популярния подход за награди за добро поведение и наказания за лошо, пише The Conversation.
„Много от старомодните подходи към възпитанието, базирани на остарели поведенчески модели, не са ефективни и не представляват най-добра практика, особено за най-уязвимите деца“, обяснява д-р Нанси Л. Уивър, поведенчески учен и професор по обществено здраве.
Защо наказанията всъщност не работят
Най-новите изследвания в невронауката разкриват защо традиционните наказания не само са неефективни, но могат да бъдат и контрапродуктивни:
Наказанието блокира ученето: Когато дете е наказано или заплашено, мозъкът му влиза в режим на оцеляване. В този момент областта, отговорна за учене и разсъждение (префронталният кортекс), буквално се "изключва". Дете в състояние на стрес не може да усвои урока, който родителят се опитва да му преподаде.
Засилва негативното поведение: Парадоксално, наказанията могат да засилят точно поведението, което искаме да спрем. Когато дете е стресирано от наказание, то е по-склонно да повтори проблемното поведение, защото стресът нарушава способността му за самоконтрол.
Увреждат връзката родител-дете: Честите наказания създават усещане за несигурност у детето. Вместо да се научи да регулира поведението си, то започва да се страхува от родителя, което подкопава доверието и комуникацията.
Науката за детския мозък променя всичко
Последните две десетилетия носят нови открития в невронауката, които обясняват защо традиционните методи са проблематични:
Незрялата нервна система на детето: Когато детето се чувства застрашено или стресирано, неговата нервна система активира "реакцията за борба или бягство". В тези моменти:
- Сърцето бие по-бързо
- Дланите се изпотяват
- Вниманието се стеснява
- Префронталният кортекс (отговорен за рационалното мислене) се "изключва"
Ключовата разлика при децата: За разлика от възрастните, които обикновено могат да регулират нервната си система, детето има както незряла нервна система, така и неразвит префронтален кортекс. Това означава, че детето може да удари приятеля си с играчка не от злоба, а защото не може да се справи със страшните чувства от изолация.
Новият подход: Любопитство вместо наказание
Съвременните експерти се съгласяват, че показването на любопитство към чувствата, поведението и реакциите на детето е ключът към ефективното възпитание.
Практически стъпки при трудни моменти:
- Запазете спокойствие - Дълбокото дишане сигнализира на вашата нервна система да се успокои, което помага да се "синхронизирате" с разтревоженото дете.
- Останете близо - Близостта дава на детето подкрепата, от която се нуждае, за да преодолее трудната емоция
- Поддържайте границите - Без да отстъпвате на капризите, помагате на детето да се научи да понася гнева и разочарованието с ваша подкрепа
- Размишлявайте върху обстоятелствата - След като всички са се успокоили, обсъдете преживяването и обърнете внимание на обстоятелствата: дали детето е било гладно, уморено или разстроено от нещо друго.
Вместо да отмените следобедната разходка в парка, когато детето е изпаднало в изтерия за бонбони в магазина, опитайте по-ефективния подход:
- Дишайте дълбоко и направете пауза
- Останете близо до него и валидирайте чувствата на детето
- Не купувайте бонбоните, но обяснете защо
- По-късно обсъдете какво се е случило
Дългосрочните ползи за възпитанието на децата
Възпитанието с разбиране за развиващия се детски мозък е много по-ефективно при:
- Формирането на поведението на децата
- Стимулирането на емоционалния растеж
- Изграждането на по-силни отношения родител-дете
Тези здрави взаимоотношения са изключително защитаващи за психичното здраве на детето в бъдеще.
Науката ясно показва, че наказанието на дете за истерия или "лошо поведение" прилича на четене на лекция на човек със сърдечен удар за това да яде по-малко захар. Времето е да преосмислим подхода си към възпитанието, базирайки го на съвременните научни познания за детския мозък.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
