Общуването между родители и деца невинаги е лесно. Много хора вярват, че познават сина или дъщеря си напълно, но за жалост често се оказава, че сериозно са се заблудили.
Ключът към изграждането на истинска близост е в добрата комуникация – нещо, което може да се окаже предизвикателство, особено когато детето не желае да разговаря. В такъв случай как да го подтикнем да общува с нас, да сподели проблемите си и да се чувства сигурно, ще получи съвет, който да последва?
Отговорът на този въпрос е простичък – решението е в задаването на правилните въпроси, или поне така твърди детският психотерапевт Улрике Дьопфнер в книгата си „Магията на добрите разговори: общуването с деца, което създава близост.“
Понякога комуникацията „пресъхва"
Всеки родител е изпитвал това: опитвате се да започнете разговор с детето си, но получавате кратък, едносричен отговор или пълно мълчание. Това е особено често срещан феномен в тийнейджърските години, но може да се случи и при по-малки деца. Подобни моменти са напълно нормални и обикновено не водят до сериозни проблеми, но могат да предизвикат известно отчуждение, обяснява Дьопфнер.
Когато детето спре да споделя чувствата и преживяванията си, връзката между него и родителя му може да започне да отслабва. В такива моменти е важно да се търси начин за възстановяване на комуникацията.
Целта обаче е то да изяви желание да разкрие проблемите и тревогите си. За да постигнете това, препоръчително е да задавате въпроси, които го стимулират да се отвори и да изрази мислите си, без да се чувства притиснато, пише немското онлайн издание FOCUS.
Има разлика между питането и разпитването
Има съществена разлика между това да зададеш въпрос и да подлагаш някого на разпит, подчертава експертът. Когато детето усеща, че го притискат да говори, то често реагира с нежелание да споделя.
Например въпросът „Как беше в училище днес?“ обикновено получава кратък отговор, без каквито и да било детайли, като „Добре“ или „Нищо особено“. Това не води до задълбочен разговор и връзката остава повърхностна.
За да се избегнат подобни ситуации, родителите трябва да подхождат внимателно и да се стремят към открит и непринуден диалог, без да създават усещане за контрол или натиск.
Правилните въпроси предразполагат детето
Ако „правилните“ въпроси са това, което поддържа комуникацията между децата и техните родители, тук идва въпросът как определяме, че са „правилни“. Най-добрият начин да насърчите детето да споделя е като стимулирате въображението и емоциите му с това, което го питате.
Важно е въпросите да бъдат зададени с искрен интерес, без очаквания за конкретен отговор или насока на разговора. Това подсказва на детето, че няма „грешен“ отговор, създава усещане за сигурност и свобода, което го кара да се чувства комфортно да споделя.
Тези въпроси ще ви помогнат да опознаете детето си по-добре
След толкова обяснения какво трябва да се постигне чрез задаването на въпроси, които позволяват на детето да общува свободно, е редно и да се дадат някои полезни примери.
Ето няколко предложения, които са подходящи както за малки деца, така и за тийнейджъри, решили, че ще се справят само със света и нямат нужда от помощта на мама и татко:
- Ако имаше право на едно желание, какво щеше да е то?
- Как обичаш да прекарваш училищната ваканция?
- Има ли нещо, което те притеснява в училище или детската градина?
- Има ли нещо, което те притеснява в мен или татко ти?
- Какво приключение би искал да преживееш?
- Как би изглеждала мечтаната ти къща?
- Какво те направи истински щастлив наскоро?
- Има ли нещо, което би искал да направиш, но не смееш?
- Ако можеше да се появиш навсякъде в този момент, къде би отишъл?
Подобни въпроси стимулират въображението на детето и му дават възможност да изрази мислите и чувствата си свободно. Освен това показват вашия интерес към неговите интереси, желания и мечти.
Това помага на родителите да опознаят по-добре вътрешния свят на сина или дъщеря си и да изградят по-силна емоционална връзка с нея или него.
Задълбоченото общуване между родители и деца е в основата на здравата емоционална връзка между тях.
Въпросите, които предразполагат младежите да се чувстват удобно да споделят тревогите си, създават възможност за открит и искрен диалог. За да постигнете тази цел, правилният подход е да се насърчават разговорът с естествена любознателност от ваша страна, без натиск и контрол към децата.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
