Днес милиони деца в Европа отново отварят учебниците. В България първият учебен ден носи цветя, вълнение и нови тетрадки. Ново научно обобщение обаче напомня, че един от най-ценните навици за мозъка не се измерва с оценки. Това е четенето за удоволствие.
Учени от Кеймбриджкия университет анализират данните от множество изследвания. Изводът им е, че четенето се свързва с по-добро внимание и памет, по-малко психични проблеми и по-здравословен начин на живот. Ползите започват още с приказката преди сън и продължават до дълбока старост.
Какво показва новото проучване за четенето?
Прегледът ве публикуван в научното списание Psychological Medicine. Автори са проф. Барбара Сахакиан, д-р Кристел Лангли и Вики Перин от Кеймбридж.
Според тях няма особено значение какво и как четем. Популярна класика на хартия или модерно фентъзи на електронен четец, важното е четенето да носи удоволствие.
„Четенето е чудесен начин да подкрепим здравето на мозъка, да развием важни когнитивни умения и да подобрим благосъстоянието си“, казва проф. Сахакиан. Тя подчертава, че навикът трябва да се насърчава от ранна възраст. „Но всъщност никога не е късно да започнем“, добавя ученият.
Как четенето помага на децата?
Сред ключовите данни в прегледа е изследване с над 10 000 млади хора. При тях четенето се свързва с по-добро внимание, памет и т.нар. изпълнителни функции, способността да планираме, да се концентрираме и да контролираме поведението си.
Точно тези умения са в основата на успеха в училище. Затова авторите виждат в четенето при деца достъпна и евтина инвестиция в бъдещето. Според тях политиките за ранно четене в училищата, библиотеките и общностите могат да смекчат част от неблагоприятните ефекти на бедността върху развитието на мозъка.
Защо децата четат все по-малко?
Въпреки доказаните ползи, интересът към книгите спада. Докладът PISA 2025 на ОИСР, който оценява уменията на 15-годишните, отчита глобален спад в резултатите по четене. Експертите го свързват с по-малкото четене за забавление и с нарастващото дигитално разсейване.
Данните от Великобритания са показателни. Според National Literacy Trust през 2026 г. едва 36,1% от децата и младежите казват, че им е приятно да четат в свободното си време. През 2016 г. този дял сред 8–18-годишните е 58,6%. Новото проучване все пак отчита лек обрат, ръст спрямо 32,7% година по-рано.
Темата е актуална и за България. В предходните издания на PISA българските ученици трайно остават под средното ниво за страните от ОИСР по четивна грамотност.
Как да запалим интереса на детето към книгите?
Д-р Кристел Лангли съветва четенето да не се налага като задължение. Ключът е в намирането на тема, която детето наистина харесва. Ето подходите, които изследователите посочват:
- Започнете от любимите интереси, телевизионно предаване или видеоигра могат да бъдат „входна врата“ към книгите.
- Пробвайте комикси и графични романи, те изглеждат по-малко плашещи и скучни от обемните романи.
- Не ограничавайте формата, ползите не зависят от това дали книгата е хартиена, или електронна.
- Изградете навика рано, приказката преди сън е първата стъпка към дълготрайната любов към четенето.
Каква е ползата от четенето при възрастните?
Ползите не изчезват с порастването. Проучванията сред възрастни показват по-малко стрес, по-добро отпускане и по-толерантно отношение към различни гледни точки.
Особено силен е ефектът в напреднала възраст. Занимания, които стимулират мозъка, се свързват с по-бавен когнитивен спад и по-нисък риск от деменция. Едно от цитираните изследвания проследява близо 5500 души над 55 години. Тези, които четат, са значително по-малко склонни да развият когнитивни нарушения в рамките на пет години.
Защо книжните клубове са още по-полезни?
Ползите са най-големи при хората, които участват в книжен клуб или читателска група. „Те помагат на хората да се чувстват по-малко изолирани и по-свързани с другите, а това доказано намалява риска от деменция“, обяснява проф. Сахакиан.
Тя посочва и още едно предимство. Възрастните хора с ограничена подвижност често не могат да посещават група за упражнения или колоездене. Читателската група обаче е достъпна за почти всеки.
Какво все още не знаем?
Авторите остават предпазливи. Точните механизми, чрез които четенето влияе на мозъка, все още не са напълно изяснени. Повечето данни показват връзка, а не доказана причинно-следствена зависимост.
Въпреки това учените определят четенето като достъпен и евтин защитен фактор през целия живот. На фона на растящия брой психични разстройства по света това е ценно послание.
Първият учебен ден е добър повод книгата да влезе у дома не само като домашна работа. Четенето за удоволствие подкрепя вниманието, паметта и психичното здраве, от детството до старостта. Изберете книга по интерес, четете заедно с детето или потърсете читателски клуб близо до вас.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
