Рязката смяна на емоциите често се обяснява с натоварено ежедневие, липса на сън или „лош ден“. Но когато промени в настроението се появяват често, продължават дълго или започват да пречат на работата, отношенията и ежедневните решения, въпросът вече не е само психологически.
Според експертите от Medical News Today зад нестабилното настроение може да стоят както психични фактори, така и хормонални колебания, физически заболявания, медикаменти и начин на живот.
Темата е особено важна, защото симптомите често се припокриват. Раздразнителност, тревожност, потиснатост, плачливост или усещане за психическа умора могат да се появят при стрес, депресия, предменструален синдром, бременност, след раждане, перименопауза, проблеми с щитовидната жлеза или повишени нива на кортизол. Затова специалистите подчертават, че точната причина невинаги може да бъде определена без медицинска оценка.
Какво може да предизвика промени в настроението?
Настроението не е статично състояние. То се влияе от ежедневни събития, взаимоотношения, работа, сън, хранене, физическа активност и здравословно състояние. Похвала на работното място може да повиши тонуса, докато задръстване, конфликт или натрупана умора могат да доведат до раздразнение. По-сериозни житейски събития, като загуба на близък човек или работа, могат да отключат тревожност или депресивни симптоми.
Научните данни сочат, че начинът на живот има значение. Според обзор от 2020 г. здравословният хранителен режим може да бъде свързан с по-нисък риск от депресия, а обзор от 2018 г. посочва, че недостатъчният сън може да направи хората по-чувствителни към стресови ситуации. Физическата активност също се свързва с по-добро общо настроение и по-добра устойчивост към напрежение.
Кога причината може да е психична?
Една от възможните причини за по-сериозни промени в настроението е нарушената регулация на невротрансмитерите - химични вещества, чрез които нервните клетки комуникират помежду си. Сред тях са серотонин, допамин, норепинефрин и гама-аминомаслена киселина. Когато нивата или действието им се отклоняват от обичайното, това може да участва в развитието на състояния като депресия или биполярно разстройство.
Депресия
Депресията не се дължи на един-единствен фактор. Влияние могат да имат генетична предразположеност, преживян стрес, травматични събития, хронични заболявания, социална изолация и промени в мозъчната химия. Ниските нива или нарушеното действие на някои невротрансмитери може да бъдат част от механизма, свързан с депресивните симптоми.
Биполярно разстройство
Биполярното разстройство е психично състояние, при което се наблюдават промени в настроението и активността. Те могат да варират от периоди на повишена енергия и ускорено мислене до епизоди на силно понижено настроение. Според наличните данни роля може да има комбинация от фактори, включително дисбаланс в системите, които регулират настроението, особено свързани със серотонин и допамин.
Кога причината може да е хормонална?
Хормоните влияят върху много процеси в организма, включително съня, енергията, апетита, стресовата реакция и емоционалната стабилност. Затова промени в настроението, които се появяват в определени периоди от живота или в предвидим цикъл, могат да насочат вниманието към хормонален фактор. Това обаче не означава автоматично, че хормоните са единствената причина.
Преди менструален цикъл
До две седмици преди менструация някои жени съобщават за раздразнителност, тревожност, гняв или понижено настроение. Това състояние е познато като предменструален синдром. Когато симптомите са тежки и нарушават ежедневието, може да става дума за предменструално дисфорично разстройство. Специалистите отбелязват, че промените в репродуктивните хормони вероятно участват в този процес.
По време на бременност и след раждане
По време на бременност нивата на естроген и прогестерон се променят значително, особено през първия триместър. Това може да се отрази на емоционалното състояние. След раждане част от жените преживяват т.нар. „baby blues“ - кратък период на тъга, тревожност или плачливост, който обикновено започва в първите дни след раждането. При част от майките симптомите се задълбочават и продължават, което може да насочи към следродилна депресия и изисква професионална оценка.
Перименопауза и менопауза
Перименопаузата е преходният период преди окончателното спиране на месечния цикъл. В този етап хормоналните колебания могат да бъдат значителни. Експертите посочват, че рискът от депресивни симптоми може да се повиши по време на перименопаузата и в годините непосредствено след менопаузата.
Щитовидна жлеза и кортизол
Щитовидната жлеза произвежда хормони, които влияят върху метаболизма, енергията и психичното състояние. Ниски нива на трийодтиронин, познат като T3, могат да се свързват с тревожност и депресивни симптоми. Това е една от причините лекарите понякога да назначават изследвания на щитовидната жлеза при необяснима умора, промени в настроението или тревожност.
Кортизолът, известен като хормон на стреса, също може да повлияе на емоционалната стабилност. При стресови събития организмът произвежда повече кортизол. Според обзор от 2021 г. повишените нива могат да бъдат свързани с депресивност, раздразнителност и емоционална лабилност (склонност към бързи промени в емоциите).
Как да се ориентираме: психическа умора или хормонален дисбаланс?
Няма универсален тест, който само по усещането за настроение да покаже дали причината е психична или хормонална. Ако симптомите се появяват преди менструация, по време на бременност, след раждане или в периода около менопаузата, хормоналният фактор е възможен. Ако са свързани с продължителен стрес, загуба на интерес, нарушения на съня, силна тревожност или промени в активността, причината може да бъде психична или комбинирана.
Важно е да се проследят продължителността, честотата и влиянието върху ежедневието. Консултация с лекар е особено важна, ако промените в настроението са постоянни, засилват се, нарушават работата и отношенията, появяват се мисли за самонараняване или човек усеща, че губи контрол върху поведението си.
Какво препоръчват експертите за по-добро управление на настроението?
Няколко базови практики могат да подкрепят менталното здраве. Те не заместват медицинска оценка, но могат да бъдат част от ежедневната грижа за организма и емоционалната устойчивост.
- Редовно движение: дори 30-минутна разходка дневно може да подпомогне настроението.
- Достатъчно сън и по-постоянен режим на лягане и ставане.
- Ограничаване на екраните преди сън, тъй като синята светлина може да наруши заспиването.
- Хранене с достатъчно хранителни вещества и прием на течности.
- Поддържане на връзка с близки хора и търсене на подкрепа при нужда.
Промени в настроението могат да бъдат резултат от психическа умора, стрес, хормонален дисбаланс, нарушения на съня, здравословни състояния или комбинация от фактори. Най-сигурният подход е симптомите да не се омаловажават, особено когато са продължителни или пречат на ежедневието. Ако нестабилното настроение се повтаря, засилва или е свързано с други оплаквания, консултирайте се с Вашия лекар или с подходящ медицински специалист.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—---------------------------------------------------------------
Източници
- Medical News Today: Промени в настроението: Психически ли са или хормонални?
- National Institutes of Health: Инструментариум за емоционално благополучие
