Медитацията получава значително внимание като средство за справяне с различни проблеми, вариращи от намаляване на стреса до повишена работоспособност. Тя е сред важните инструменти за добро психичното здраве в различни среди.
И все пак, с набирането на популярност на тази практика, възникват важни научни въпроси, особено относно нейното приложение в медицинските и терапевтичните рамки.
С течение на времето учените откриват, че макар медитацията да е полезна за мнозина, тя не е без рискове. Някои хора изпитват негативни реакции като панически атаки, повторно появяване на травматични спомени (свързани с посттравматично стресово разстройство) или в по-тежки случаи, чувство на деперсонализация и дисоциация.
Ново проучване търси яснота
Научните открития за това колко често се появяват тези странични ефекти далеч не са категорични. Някои проучвания съобщават, че само около 1% от медитиращите изпитват странични ефекти, докато други предполагат, че процентът може да достигне дори до около 70%.
Ново проучване изследва колко често хората, които медитират, изпитват странични ефекти. Авторите се стремят да определят дали конкретни фактори могат да увеличат вероятността от появата на тези ефекти, пише scitechdaily.
Екипът работи с близо 900 медитиращи от широк диапазон от нива на умения – от начинаещи до напреднали. Авторите използват контролен списък от 30 елемента, за да оценят страничните ефекти от медитацията.
За всеки елемент участниците оценяват интензивността на ефекта, който изпитват, дали преживяването е било положително или отрицателно и дали е нарушило ежедневието им.
Наистина ли медитацията може да има негативно влияние
Проучването установява, че близо 60% от медитиращите изпитват поне един страничен ефект от предоставения контролен списък (т.е. чувство на тревожност, чувство за безтелесност и др.)
Освен това, приблизително 30% съобщават за ефекти, които са предизвикателни или стресиращи. Тревожно е, че 9% съобщават, че тези нежелани преживявания пречат на ежедневното им функциониране.
Що се отнася до рисковите фактори, тези, които са изпитали симптоми на психично здраве или психологически дистрес по-малко от 30 дни преди медитация, са по-склонни да изпитат странични ефекти.
Изследователите също така установяват, че медитиращите, които участват в медитационни ретрийти с настаняване, които често са дълги и интензивни преживявания, са по-склонни да имат поне един страничен ефект, който е причинил функционално увреждане.
Баланс между осъзнатостта и страха
Тези резултати не бива да обезкуражават медитиращите да продължат или да опитват практиката.
„Нашите заключения не означават, че хората не трябва да опитват медитация. Всъщност, смятаме, че трябва да се справяме по-добре с предоставянето на информирано съгласие“, казва психологът д-р Николас Ван Дам.
При други лечения, като хирургия или различни терапии, лекарите често дават предварителна информация за това какво може да очаква пациентът. По този начин те могат да разберат всички потенциални рискове и да изберат да се съгласят с лечението и потенциалното си преживяване от него.
При медитацията този разговор често се пропуска. Според изследователите дискомфортът не е непременно лошо нещо. Вместо това, неприятни преживявания, като например поставяне под въпрос на чувството за себе си и света около вас, могат да бъдат нормални с медитацията. Но дистресът, който нарушава ежедневието, е червен флаг.
„Тези практики не са за всеки. Ако не работят, това не е непременно защото човекът прави нещо нередно. Може би просто не си пасват”, уточнява Ван Дам.
------------------------------------
Често задавани въпроси
Има ли някакви отрицателни ефекти от медитацията?
През 1976 г. Арнолд Лазар, ключова фигура в движението за когнитивно-поведенческа наука, заявява, че медитацията, когато се използва безразборно, може да предизвика „сериозни психиатрични проблеми като депресия, възбуда и дори шизофренна декомпенсация“.Какво може да се случи при твърде многото медитация?
Дисоциация – Прекаленото медитиране може да промени усещането ви за себе си. Някои хора казват, че прекомерната медитация е притъпила сетивата им и те не могат да усетят обичайните ползи от практиката; те се дисоциират от мислите и емоциите си.Вярват ли психолозите в медитацията?
Медитацията помага да се осигури емоционален буфер, давайки на човек време за размисъл, преди да се поддаде на негативизъм или да действа импулсивно. В резултат на това медитацията се е превърнала в често срещано лечение за психични заболявания.Може ли медитацията да доведе до депресия?
Потенциално тя има неблагоприятни ефекти на осъзнатостта. Кръстосано проучване върху ефектите от интензивната и дългосрочна медитация съобщава, че над 60% от хората са имали поне един отрицателен ефект, който варира от повишена тревожност до депресия и пълномащабна психоза.Какво се случва с мозъка ви, когато медитирате всеки ден?
Медитацията може да увеличи сивото вещество в области на мозъка, свързани с ученето, паметта и регулирането на емоциите. Редовната медитация повишава невротрансмитерите като серотонин и допамин, които помагат за поддържане на емоционален баланс. Медитацията подобрява мозъчната свързаност, засилвайки когнитивните функции и емоционалната регулация.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
