Дрямката през деня често се възприема като безобиден начин за възстановяване на енергията, но нови научни данни поставят този навик под въпрос. Според изследване, цитирано от здравни експерти, по-честият и по-продължителен дневен сън може да бъде свързан с повишен риск от смъртност, особено когато подремването се случва в сутрешните часове. Учените уточняват, че връзката не доказва пряка причинно-следствена зависимост, но може да бъде важен сигнал за скрити здравословни проблеми, нарушения на съня или общо влошено здраве.
Какво установява новото изследване?
Според проучване, публикувано в JAMA Network Open, учени анализират навиците на сън при 1338 възрастни в продължение на средно 8 години. Данните са събрани в рамките на Rush Memory and Aging Project, което е мащабно проспективно изследване в щата Илинойс, САЩ, включващо хора предимно от пенсионерски общности.
Изследователите са използвали устройства, измерващи движенията на китката, вместо да разчитат на субективни отговори на участниците.
Основните открития на учените:
- Всеки допълнителен час дневен сън увеличава смъртността с 13%. Риск, равностоен на 1,1 допълнителна година на живот.
- Всяка допълнителна дрямка увеличава риска от смърт с 7%.
- Сутрешният сън е най-тревожен: хората, подремващи преди обяд, имат с 30% по-висока смъртност в сравнение с тези, които спят в ранния следобед.
- Средната възраст на участниците е 81 години, а до края на проследяването 70% от тях са починали.
Мнението на експертите: причина или симптом?
Д-р Ф. Пери Уилсън от Медицинското училище на Йейл (Yale School of Medicine), коментирайки проучването за Medscape, поставя ключовия въпрос: дали дневният сън причинява по-висока смъртност, или е просто индикатор за скрит здравословен проблем?
Показателно е, че когато изследователите изключили участниците с лека когнитивна увреда или деменция от анализа, връзката между дневния сън и смъртността почти изчезнала. Това навежда на мисълта, че подремването може да е ранен, незабелязан признак на неврологично или сърдечно-съдово влошаване.
Авторите на изследването са взели предвид множество фактори като ИТМ, депресивни симптоми, физическа активност, брой хронични заболявания и употреба на медикаменти, но сигналът е останал устойчив.
Сутринта срещу следобеда: кога дрямката е проблем?
Не всеки дневен сън носи еднакъв риск. Съществува добре установен циркаден минимум в ранния следобед, когато енергията и телесната температура естествено спадат. Много култури по света практикуват "siesta" точно тогава, и данните от изследването показват, че именно тази дрямка е сравнително безопасна.
Сутрешното подремване, когато на теория трябва да имаме енергия за деня, е тревожният сигнал. То е свързано с 30% по-висок риск от смърт, еквивалентен на 2,5 допълнителни години.
Дневен сън и респираторни заболявания: тревожна връзка
Според проучване, публикувано в Sleep (2016), базирано на европейската EPIC-Norfolk кохорта с над 10 978 участници, дневният сън е свързан с 32-54% по-висок риск от хоспитализация поради респираторни болести.
Конкретни рискове по тип заболяване:
ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест): риск 64% по-висок при редовно подремващи.
Астма: риск 50% по-висок.
Хронични долни дихателни пътища: при дрямка над 1 час, рискът е 72% по-висок.
Изследователите подчертават, че прекомерният дневен сън може да е ранен маркер за бъдещи дихателни проблеми, включително чрез механизма на хронично системно възпаление.
Консултирайте се с вашия лекар, ако забележите промяна в навиците си на сън, особено ако сте над 60 години или имате хронични заболявания. Ранното обсъждане може да предотврати сериозни усложнения.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—--------------------------------------------------------------------------
Източници
- PMC: Leng Y. et al. „Дневна дрямка и повишен риск от респираторни заболявания“ — Sleep, 2016.
- Medscape / JAMA Network Open, 2026, Wilson F.P. „Сутрешна дрямка: рисков фактор за смърт?“












