Лягате след полунощ, спите до обед и пак се събуждате изтощени. За много хора с депресия този ритъм е болезнено познат. Ново австралийско проучване предполага, че при част от тях това не е просто симптом, а белег на отделен подтип, циркадна депресия.
Изследването излиза в British Journal of Psychiatry през октомври 2026 г. и идва в точния момент. След връщането на часовниците на 25 октомври следобедите стават по-тъмни, а светлината е основният сигнал за вътрешния ни часовник. Ето какво показват данните и какви подходи към лечението обсъждат учените.
Какво е циркадна депресия?
Тялото работи в цикъл от около 24 часа. Ритъмът се управлява от „главен часовник“ в хипоталамуса, който се настройва всеки ден основно по светлината. Той казва на организма кога да е буден и кога да заспи.
Нарушенията на съня са толкова чести при депресия, че са част от диагностичните ѝ критерии. Екипът от Центъра за мозъка и психиката към Университета в Сидни обаче отива по-далеч. Учените предлагат хората с поне три от шест белега да се обособят като отделна група.
Кои са шестте белега?
- сезонни промени в настроението;
- късен сън, режим, изместен към по-късните часове;
- вечерен хронотип, т.нар. „нощни птици“;
- прекомерен сън по време на депресивни епизоди;
- силна умора при събуждане;
- социален джетлаг,разминаване между съня в делник и през почивните дни.
Какво показва проучването?
Изследователите анализират клинични и генетични данни на 11 380 души с депресия. При 2604 от тях, почти всеки четвърти, се откриват белезите на циркадната депресия. Повечето участници имат тежка, повтаряща се или продължителна депресия.
При тази група заболяването започва по-рано и протича по-тежко. Участниците носят и по-висок генетичен риск от ADHD, биполярно разстройство и инсулинова резистентност. Те по-често съобщават, че антидепресантите им помагат по-слабо.
Съавторът д-р Джейкъб Круз описва депресията като изключително разнородно заболяване. Според него именно това разнообразие стои зад много неуспешни опити за лечение.
Причина или последица е нарушеният сън?
Белезите са самооценени от участниците, без данни от носими устройства или измерване на мелатонина. Самите автори признават, че са нужни още изследвания.
Външни експерти също имат резерви. Психиатърът Дейвид Къртис от Университетския колеж в Лондон смята, че белезите може просто да улавят по-тежките случаи. Проф. Колийн Макклънг от Университета в Питсбърг допуска, че част от участниците всъщност имат биполярно разстройство.
Връзката е двупосочна. Депресията сама по себе си разбърква съня и дневните ритми. В същото време проучване в JAMA Psychiatry установява, че генетичната склонност към лягане с час по-рано е свързана с около 23% по-нисък риск от депресия.
Може ли лечението на биологичния часовник да помогне?
Най-солидни са данните за светлинната терапия. Мета-анализ в JAMA Psychiatry обобщава 11 клинични изпитвания с 858 пациенти с несезонна депресия. Когато ярката светлина се добавя към стандартното лечение, ремисия постигат 40,7% срещу 23,5% в контролните групи.
Тези изпитвания обаче не подбират специално хора с циркаден профил. Данните за мелатонина са по-слаби, един анализ не открива ясна полза при депресия. Екипът от Сидни вече тества дали мелатонинът помага на млади хора с белезите на циркадната депресия.
Светлинната терапия и мелатонинът не са безобидни „домашни средства“. При биполярно разстройство ярката светлина може да провокира маниен епизод. Затова всяка промяна в лечението се обсъжда с психиатър.
Какво означава това за хората в България?
Националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова посочва пред БТА, че в Европа един на всеки шест души има психичен проблем, а данните за България са сходни. Тя поставя качествения сън сред основите на профилактиката на депресията и тревожността.
Проблемът е и в достъпа до помощ. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи само един от двайсет души с депресия у нас получава специализирана психиатрична помощ.
Какви навици подкрепят биологичния часовник?
- дневна светлина сутрин, разходка или престой навън в първите часове на деня;
- постоянен час за лягане и ставане, включително през уикенда;
- по-малко ярки екрани в късните часове;
- движение и хранене през деня, а не късно вечер.
Циркадната депресия все още е научна хипотеза, а не официална диагноза. Ако късният сън, тежките сутрини и сезонните спадове съпътстват депресията ви, споделете това с лекаря си. Тези детайли могат да насочат към по-прецизно лечение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Клинични и генетични корелати на циркаден подтип депресия в Австралийското генетично проучване на депресията. The British Journal of Psychiatry
Учени идентифицират циркаден подтип депресия. Университет в Сидни
Учените може би са открили седми вид депресия.National Geographic













