Честата дрямка след 65 г. е свързана с 48% по-висок риск от деменция

Следобедната дрямка е обичайна част от деня на много възрастни хора и обикновено се приема за безобидна почивка. Ново проучване обаче показва, че връзката между дрямката и риска от деменция може да е по-тясна, отколкото смятаме, особено когато човек заспива често или без да иска.

Според проучване на Bloomberg School of Public Health към университета Johns Hopkins, публикувано онлайн на 5 октомври 2026 г. в научното списание The Journal of Gerontology: Medical Sciences, възрастните хора, които дремят почти всеки ден, са изложени на 48% по-висок риск от деменция в сравнение с тези, които рядко или никога не подремват.

Снимка: iStock

Какво установява новото проучване?

Изследователите проследяват 995 американци на 65 и повече години, които нямат деменция в началото на изследването през 2013 г. Участниците са наблюдавани в продължение на до 10 години чрез данни от National Health and Aging Trends Study, национално представително проучване за здравето на възрастните хора.

Участниците сами описват навиците си за дрямка: колко често дремят, колко дълго и дали дрямката е планирана. Ето основните резултати:

Честа дрямка (през повечето дни или всеки ден) – 48% по-висок риск от деменция;
Неволна дрямка (заспиване без намерение) – 39% по-висок риск;
Дрямка до 30 минути – 40% по-висок риск.

Важно е, че връзката се запазва дори след като учените отчитат възрастта, хроничните заболявания и показатели на нощния сън, като продължителността му, дневната сънливост и риска от обструктивна сънна апнея (спиране на дишането по време на сън). Връзката при дрямките, по-дълги от 30 минути, обаче отслабва, след като се вземат предвид нощните нарушения на съня.

Снимка: Pexels

Причина или ранен сигнал?

Авторите подчертават, че връзката между дрямката и деменцията вероятно е двупосочна. Дрямката може да е рисков фактор, но в същото време ранното увреждане на мозъчните зони, които регулират будността, може само по себе си да води до по-честа дрямка.

„По-честата дрямка може да е маркер за промени в мозъка, а не причина за промените, които водят до деменцияЧ, обяснява д-р Адам Спира, старши автор на изследването и професор в Катедрата по психично здраве на Johns Hopkins.

Как възрастта променя циркадния ритъм и съня след 60 години

С годините биологичният часовник се измества, а сънят става по-лек и накъсан. Вижте какво се случва с циркадния ритъм след 60 и кои прости навици връщат пълноценната почивка

За да проверят тази възможност, учените изключват случаите на деменция, диагностицирани през първите пет години. Връзката с честата и неволната дрямка остава почти същата. Това подсказва, че промените в навиците за дрямка може да предхождат диагнозата с години.

„Наблюдението на навиците за дрямка може да е ранен и достъпен маркер за откриване на възрастни хора с по-висок риск от деменция”, казва д-р Кенинг Дзян, водещ автор на проучването.

Снимка: Canva

Как дрямката може да е свързана с мозъка?

Пред Medical News Today д-р Дзян посочва, че механизмите все още не са напълно изяснени. Учените обсъждат няколко възможни обяснения:

дневната дрямка може да намали нуждата от сън през нощта и така да наруши нощния сън, който също е свързан с риска от деменция;
могат да участват процеси като възпалението в организма;
по-честата дрямка може да отразява невродегенеративни процеси, които засягат регулацията на съня и будността.

10-те ранни признака на Алцхаймер: Кога забравянето не е просто възраст?

Експерти изброяват 10 сигнала за Алцхаймер, които не бива да се пренебрегват. И обясняват как се различават от възрастовите промени

Д-р Дунг Трин, интернист от MemorialCare Medical Group, който не участва в изследването, подчертава, че резултатите не означават, че дрямката причинява деменция. Според него промените в дневния сън могат да са ранен предупредителен знак, който се появява преди по-очевидните проблеми с паметта.

Снимка: Canva

Какви са ограниченията на проучването?

Изследователите сами посочват няколко важни уговорки:

проучването е наблюдателно и не доказва причинно-следствена връзка;
навиците за дрямка са самостоятелно отчетени от участниците и може да са неточни;
деменцията е установена чрез валидиран алгоритъм, а не чрез клинична диагноза.

Предишни изследвания също дават противоречиви резултати. Някои свързват по-дългата или по-честата дрямка с по-висок риск, а други не откриват връзка или дори отчитат ползи от кратката дрямка.

Ползи от следобедния сън за по-добро здраве за сърцето и мозъка

Научете как следобедният може да подобри паметта, намали стреса и укрепи сърдечно-съдовото здраве, според експерти

Какво препоръчват експертите за по-добър нощен сън?

Д-р Зийшан Хан, ръководител на гериатричната медицина в Hackensack Meridian Jersey Shore University Medical Center, споделя пред Medical News Today навици, които подпомагат нощния сън:

редовен режим – лягане и ставане по едно и също време, включително през почивните дни;
сутрешна светлина и движение – дори кратка сутрешна разходка подкрепя денонощния ритъм;
без дълго будуване в леглото – ако не заспите до около 20 минути, станете и се занимайте с нещо успокояващо;
без кофеин поне 6 часа преди лягане и умерен прием на алкохол;
хладна, тъмна и тиха спалня, без екрани преди сън;
по-малко течности вечер, ако нощното ставане до тоалетната ви буди;
разговор с лекар при силно хъркане, паузи в дишането или сутрешна умора;
преглед на приеманите лекарства, тъй като някои от тях влошават съня или причиняват дневна сънливост.

Като първа линия при хронично безсъние експертите препоръчват когнитивно-поведенческата терапия за безсъние (КПТ-И).

Не мога да заспя след смяната на часа: Кога е временно и кога е безсъние

Не можете да заспите след смяната на часа? Вижте кога нарушеният сън е временен и кога лекарите вече говорят за хронично безсъние по правилото 3 х 3

Според д-р Хан кратката, планирана почивка рано следобед обикновено не е проблем. Повод за безпокойство е, когато човек започне да заспива неволно през деня. Това е симптом, който заслужава разговор с лекар, а не поредното кафе.

Новото проучване не означава, че следобедната дрямка е вредна, но показва, че промените в навиците за дрямка след 65 г. може да са ценен сигнал за здравето на мозъка. Ако забелязвате, че вие или ваш близък дремете все по-често или заспивате без да искате, споделете това с личния си лекар. Ранният разговор може да помогне да се открият и овладеят причините навреме.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—-------------------------------------------------------------