Височинната болест е комплекс от оплаквания, който се развира при рязко изкачване на по-големи надморски височини.

Клетките в тялото започват да изпитват недостиг на кислород, поради по-ниското атмосферно налягане и по-ниското парциално налягане на кислорода в газовата смес.

Човешкият организъм има ограничени  възможности за адаптиране и компенсиране на хипоксията (недостиг на кислород).

Снимка: БГНЕС

Населението обитаващо високопланинските райони има добре развити компенсаторни механизми и физиологични особености, които не се срещат при другите хора.

При 3000 м. надморска височина по-голямата част от здравите хора могат да се приспособят само след няколко дни. А при над 5100 м. обаче, никой не може да преживее продължително време – дори алпинистите имат нужда от бутилка с кислород.

Съществуват рискови фактори и състояния, при които е по-вероятно развититето на височинна болест. Такива са например:

  • абсолютната височина на изкачването,
  • анамнезата (история) за височинна болест при предишни изкачвания,
  • продължителността на високопланинския престой,
  • бързината на изкачване на надморската височина,
  • живот в нормални условия над 900 м. височина. 

Няма разлика в честотата на заболяването при жените и мъжете. Хората страдащи от мигрена са по-склонни към височинно главоболие. За съжаление доброто физическо състояние и честите посещения на ски курорти не намаляват риска от заболяване.

Снимка: iStock

Височинната болест включва основно три големи комплекса от симптоми – височинно главоболие, височинен белодробен оток и височинен мозъчен оток.

Пациентите обикновено споделят за следните оплаквания:

  • главоболие,
  • затруднено дишане
  • световъртеж,
  • гадене и повръщане,
  • учестено дишане,
  • ускорена сърдечна дейност,
  • кашлица с розови храчки,
  • раздразнителност,
  • гърчове.

Превенцията се основава на правилата за постепенно изкачване. Хората, които са с по-голям риск за развитие на тази болест трябва да се подготвят за планинските преходи чрез прием на медикаменти.

Лечението на височинната болест включва задължително слизане на по-ниска надморска височина и подаване на кислород.

 

Ако състоянието на пострадалия не се подобри в рамките на два часа, вероятно има друга патология, която утежнява ситуацията – като например белодробна емболия, хипотермия, инфекция, дехидратация или нещо друго.

При наличие на неврологични симптоми или кома, подаването на кислород е задължително.

Източници: