Височинната болест е комплекс от оплаквания, който се развира при рязко изкачване на по-големи надморски височини.
Клетките в тялото започват да изпитват недостиг на кислород, поради по-ниското атмосферно налягане и по-ниското парциално налягане на кислорода в газовата смес.
Човешкият организъм има ограничени възможности за адаптиране и компенсиране на хипоксията (недостиг на кислород).
Населението обитаващо високопланинските райони има добре развити компенсаторни механизми и физиологични особености, които не се срещат при другите хора.
При 3000 м. надморска височина по-голямата част от здравите хора могат да се приспособят само след няколко дни. А при над 5100 м. обаче, никой не може да преживее продължително време – дори алпинистите имат нужда от бутилка с кислород.
Съществуват рискови фактори и състояния, при които е по-вероятно развититето на височинна болест. Такива са например:
- абсолютната височина на изкачването,
- анамнезата (история) за височинна болест при предишни изкачвания,
- продължителността на високопланинския престой,
- бързината на изкачване на надморската височина,
- живот в нормални условия над 900 м. височина.
Няма разлика в честотата на заболяването при жените и мъжете. Хората страдащи от мигрена са по-склонни към височинно главоболие. За съжаление доброто физическо състояние и честите посещения на ски курорти не намаляват риска от заболяване.
Височинната болест включва основно три големи комплекса от симптоми – височинно главоболие, височинен белодробен оток и височинен мозъчен оток.
Пациентите обикновено споделят за следните оплаквания:
- главоболие,
- затруднено дишане
- световъртеж,
- гадене и повръщане,
- учестено дишане,
- ускорена сърдечна дейност,
- кашлица с розови храчки,
- раздразнителност,
- гърчове.
Превенцията се основава на правилата за постепенно изкачване. Хората, които са с по-голям риск за развитие на тази болест трябва да се подготвят за планинските преходи чрез прием на медикаменти.
Лечението на височинната болест включва задължително слизане на по-ниска надморска височина и подаване на кислород.
Ако състоянието на пострадалия не се подобри в рамките на два часа, вероятно има друга патология, която утежнява ситуацията – като например белодробна емболия, хипотермия, инфекция, дехидратация или нещо друго.
При наличие на неврологични симптоми или кома, подаването на кислород е задължително.
Източници:
