Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване, което засяга щитовидната жлеза. Организмът произвежда антитела, които атакуват клетките на щитовидната жлеза и така нарушават функцията ѝ. Това може да причини хипотиреоидизъм – състояние, при което жлезата не произвежда достатъчно хормони, необходими за нормалното функциониране на организма.
В някои редки случаи състоянието може да провокира изява на хипертиреоидизъм.
Заболяването се проявява в две форми. Първата е класическият тиреоидит на Хашимото, при който възпалението настъпва постепенно и често не предизвиква видими симптоми в началото на развитието си. Втората форма е атрофичният тиреоидит, който се характеризира със силно намалена големина на щитовидната жлеза.
Симптомите на тиреоидита на Хашимото често са неспецифични. Включват умора, напълняване, депресия, косопад, суха кожа, запек, чувствителност към студ, нередовен менструален цикъл и др. Могат да се появят и подуване на шията (гуша), дрезгав глас и проблеми с паметта.
В началото на заболяването пациентите често са асимптомни. Заболяването често се открива случайно, при провеждане на профилактични изследвания или по друг повод.
Причините за развитие на тиреоидит на Хашимото са комплексни и включват генетична предразположеност, имунни нарушения и фактори на околната среда като йоден дефицит, стрес и инфекции. Жените са по-засегнати от мъжете.
Рискът от развитие на заболяването се увеличава с напредване на възрастта.
Диагнозата се поставя чрез снемане на анамнеза и физикален преглед, изследване на нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH), отделян от хипофизата, хормоните на щитовидната жлеза (T3, T4) и провеждане на тестове за антитела – анти-TPO и анти-TG. Структурата на щитовидната жлеза може да бъде проверена чрез ултразвук.
Ако не се лекува, тиреоидитът на Хашимото може да доведе до сериозни усложнения, включително сърдечносъдови заболявания, тежък хипотиреоидизъм (микседем) и др.
Микседемът може да провокира развитието на микседемна кома, която е животозастрашаващо състояние и изисква незабвана хоспитализация.
Лечението обикновено включва хормонална заместителна терапия с щитовидни хормони, за да се компенсира недостигът им. За контрола върху състоянието допринася и спазването на подходящ хранителен режим и добра физическа активност.
Източници:
- Учебник по вътрешни болести, проф. д-р Захарий Кръстев, дмн, 2010, 513-515 стр.
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/hashimotos-disease/symptoms-causes/syc-20351855