Себорейният дерматит, наричан разговорно себорея, е хронично заболяване на кожата и скалпа, което засяга бебета и възрастни. Активността на себореята нараства през зимата и пролетта. Честотата му сред мъжете е по-висока отколкото при жените.
Пърхотът е форма на себорейният дерматит, при която няма възпаление. Може да предизвика лек сърбеж. При бебетата се среща специфична форма на състоянието – инфантилен себореен дерматит, който обичайно изчезва до 12-месечна възраст.
Точната причина за развитието на себорея все още е неясна. Съществуват обаче отделни фактори, които повишават риска от изява на състоянието. Такъв фактор е наличието на себум – мастен секрет, който благоприятства развитието на бактерии и по този начин – възпалителни процеси в кожата.
Състоянието може да се провокира и от различни фактори от околната среда – висока влажност, ниски температури, увеличено изпотяване, тютнопушене, стрес.
Друг важен фактор е понижената имунна защита на организма. При хора с нормален имунитет състоянието може да се дължи на генетична предразположеност. Известно е, че то е по-често срещано при пациенти, диагностицирани с болестта на Паркинсон. В някои случаи е възможно себореята да предшества развитието на псориазис.
Себореята засяга скалпа, лицето, ушите и местата, където се разполагат кожните гънки. Симптоматиката се развива постепенно и обикновено започва с интензивно лющене на кожата и скалпа. При възрастните клиниката може да варира – от леко излющване до формиране на широки и дебели корички, които могат да обхващат косъма.
Може да се усещат сърбеж и парене, а по-рядко – и болка. При бебетата състоянието протича с плътни и мазни корички, които имат жълтеникав цвят. Те се разполагат предимно около линията на косата и кожата на главата. Възможно е обривът да засегне подмишниците и гънките около половите органи. Въпреки обривът, сърбежът при бебета се среща много рядко.
Себореята се разпознава лесно и се диагностицира от дерматолог. Важно е да се вземе под внимание вероятността от развитие или наличието на други дерматологични проблеми като псориазис или екзема. Ако диагнозата не може да бъде потвърдена, може да се вземе биопсия – процедура, при която се взема малко парченце тъкан от засегнатата област, което след това се разглежда внимателно под микроскоп.
Усложненията на себореята включват психологически ефекти като срам, понижено самочувствие и емоционален стрес; риск от развитие на вторични инфекции и по-рядко – тежък себореен дерматит или генерализирана себорейна еритродермия.
Последните две усложнения са рядкост и се срещат предимно при пациенти с имунни нарушения - например такива, заразени с вируса на СПИН, или при пациенти със сърдечна недостатъчност.
Окончателно лечение за себорейния дерматит все още няма. Терапията, която се назначава, цели да облекчи неприятните симптоми и да намали честотата на повторните ѝ появи. Използват се основно с противогъбични средства и козметични продукти, които се изписват от дерматолог. Те се прилагат директно върху засегнатите области.
За лечение на лезиите по скалпа могат да се използват специални медицински шампоани. При тежки случаи, по изключение, могат да се прилагат и медикаменти, приемани през устата (перорално).
Източници: