Язвата е заболяване, при което се образуват рани (язви) в лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника или друг орган на гастроинтестиналният тракт.

Тези рани възникват, когато защитната бариера на лигавицата е нарушена и не може да предпази подлежащите тъкани от дразнещото действие на стомашните киселини и храносмилателни ензими.

Снимка: iStock

Тя е едно от най-честите заболявания, които засягат съвременния човек.

Язвите могат да бъдат класифицирани в няколко различни типа в зависимост от местоположението им и причините, които ги предизвикват. Стомашната язва се образува в стомаха. Развитието ѝ е свързано с нарушената защита на стомашната лигавица срещу действието на стомашната киселина.

Дуоденалната язва възниква в първия отдел на тънкото черво. Този тип язва е по-често срещан и се свързва със засилено производство на стомашна киселина.

Язвата на хранопровода възниква в долната част на хранопровода и обикновено е свързана с наличието на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). При това състояние киселината от стомаха се връща обратно назад, което може да доведе до възпаление и патологични промени.

Рисковите фактори за развитие на язва включват инфекция с H. pylori, честа употреба на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), неправилно хранене, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, както и наследствена предразположеност.

Снимка: Getty Images

Съществува най-голям риск за развитие на язва в първите три месеца от лечението с НСПВС. Хеликобактер пилори атакува стомашната лигавица, като я отслабва чрез секретиране на ензима уреаза. Така функцията ѝ се нарушава и лигавицата става по-податлива на корозивното действие на стомашните киселини.

H. pylori може и да увеличи киселинността в стомаха. Нелекуваната язва може да доведе до сериозни усложнения като кървене, което е най-честото усложнение на язвата и може да бъде животозастрашаващо, ако не се лекува своевременно.

При тежки случаи язвата може да разяде стената на стомаха или червата, което води до навлизане на стомашно съдържимо в коремната кухина, вследствие на което може да се развие перитонит.

Силният стрес може да засили симптомите и да ускори развитието на вече съществуваща язва. Според начина си на протичане, язвите се подразделят на остри и хронични; усложнени и неусложнени.

Основният симптом на язвата е болката в областта на корема, която може да бъде остра или пареща. В зависимост от вида на язвата, болката може да се засилва след хранене (при стомашна язва) или на гладно (при дуоденална язва).

Други характерни симптоми включват гадене и повръщане. При част от пациентите е възможно да се появи кръв в повърнатото, черни изпражнения (мелена), което може да е признак на кървяща язва.

Други клинични симптоми са загубата на апетит и отслабването, както и усещането за тежест или подуване на корема. Симптомите могат да варират в зависимост от размера, разположението и давността на язвата.

Пептичната язва следва да бъде разграничавана от други заболявания, предизвикващи подобни симптоми. Продължителният прием на различни медикаменти, някои инфилтративни и грануломатозни заболявания, болестта на Крон, хипертрофичната гастропатия и дуоденалният карцином са сред състоянията, чиято клинична картина може да наподобява тази при язвената болест.

При пациентите на възраст над 50 години задължително трябва да бъде изключено наличието на стомашен карцином.

Диагнозата на язвената болест се поставя от специалист - гастроентеролог. Гастроскопията е основният диагностичен метод, при който с помощта на тънка тръба с камера, наречена ендоскоп, лекарят оглежда лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.

Снимка: Getty Images

Тестовете за откриване на H. pylori също са важни за поставянето на диагнозата и се извършват чрез кръвни тестове, дихателен тест или биопсия по време на ендоскопското изследване. При някои случаи лекарят може да назначи провеждането на рентгенография с бариева каша. Това е процедура, при която пациентът изпива течност, съдържаща разтворен барий, която прави язвите видими при рентгеново изследване.

Медикаментозната терапия е основен метод за лечение на язвена болест и включва инхибитори на протонната помпа (ИПП) и Н2-блокери, които намаляват производството на стомашна киселина. Ако е открита инфекция с H. pylori, се предписва антибиотична терапия.

Промените в начина на живот също са важни – препоръчва се избягване на алкохол, тютюнопушене и прием на НСПВС. Пациентите трябва да избягват тежки и мазни храни. В редки случаи, когато язвата не се повлиява от медикаменти или възникнат усложнения, може да се прибегне до хирургична намеса.

Източници:

Продължи да четеш