Хепатит е общо определение, което означава възпаление на черния дроб. Сред причинителите на хепатита са различни вируси (повечето от които РНК вируси) и паразити, а също така и употребата на алкохол и наркотици.
Често срещани сред населението са вирусните хепатити. Установени са шест вида етиологични причинители, които водят до развитие на вирусен хепатит, съответно съществуват и шест вида вирусни хепатити. Това са хепатит A, хепатит B, хепатит C, хепатит D, хепатит E и хепатит G.
Хепатит А е много устойчив извън организма и на високи температури, но лесно може да бъде неутрализиран с помощта на подходящи дезинфекциращи средства. Вирусът на хепатит B има два варианта - див и мутантен. Докато дивият не търпени промени, мутантният може да променя генома си, което има значение за хода и прогнозата на заболяването.
Вирусът на хепатит B се запазва стабилен във външна среда и също както вируса на хепатит A е податлив на неутрализиране чрез дезинфекция и висока температура. Хепатит B е едно от най-разпространените инфекциозни заболявания в световен мащаб. Хепатит C е изключително издържлив извън гостоприемника. Той поразява главно черния дроб и може да доведе до развитие на цироза при хронична инфекция.
Вирусът, който причинява хепатит D е биологично непълноценен вирус, поради което за синтезирането на активен функционален вирус е необходима инфекция с хепатит B. Хепатити E и G наподобяват останалите хепатити. В структурно отношение вирусът на хепатит G е по-близък до хепатит C.
Основният път, по който става заразяването с хепатити A и E, е фекално-оралният. При лоша лична хигиена могат да се замърсят ръцете, храната, водата и отделни предмети. Източникът на инфекцията е болният човек.
Хепатити B, C, D и G се разпространяват по кръвен път - чрез преливане на кръв, операции, инжекции с нестерилни игли, стоматологични манипулации, при рисуване на татуировки и др. Заразяването е възможно и по полов път, най-често при сексуален контакт със заразен партньор. Предаването на вирусите може да се случи и по вертикален механизъм (от майката на детето).
Заразяването може да се случи по всяко време - преди, по време или след раждането. Времето от заразяването до появата на първите клинични симптоми – т.нар. инкубационен период – варира при различните видове хипатит. За хепатит A той е между 7 и 50 дни. При хепатит B инкубационният период продължава средно от 30 до 180 денонощия, а при хепатит C – от 15 до 180 дни.
Усложненията на хепатитите засягат най-вече черния дроб. Може да се развие фиброза. Това е състояние, при което под въздействие на хроничното възпаление органът създава съединителна тъкан, за да може да се възстанови сам. Тази съединителна тъкан обаче нарушава функцията му. Хепатит C може да причини развитие на цироза на черния дроб.
Други сериозни усложнения са възникването на рак на черния дроб или развитие на чернодробна недостатъчност. Възможно е развитието на портална хипертония, която е сериозно състояние и може да доведе до летален изход. Ако бъдат засегнати бъбреците, може да се развие гломерулонефрит.
Възможно усложнение е и развитието на вирусна коинфекция. Важно е да се отбележи, че хепатитът сам по себе си не може да предизвика възникването на друга инфекция, но пречи на имунната система на пациента да го предпази пълноценно от потенциална коинфекция.
Хепатитите могат да бъдат класифицирани в няколко клинични форми спрямо различни параметри на развитието си. Според начина си на протичане те се делят на самоограничаващи се (стадиите на заболяването са ясно отграничени) и фулминантни (при тях се развива остра чернодробна недостатъчност). Фулминантната форма е много често срещана при острия хепатит B.
Спрямо наличието на жълтеница, хепатитите имат иктерична форма (кожата, лигавиците и склерите на пациента пожълтяват) и аниктерична форма (няма жълтеница). Тежестта на протичането на хепатита е различна. При леките форми заболяването има сравнително плавен ход, а клинично подобрение настъпва в рамките на една до три седмици след настъпването на симпомите.
