Белодробната туберкулоза е респираторно инфекциозно заболяване, което се разпространява по въздушно-капков път, протича хронично, а възпалителните промени, които настъпват в хода му, засягат белите дробове, но не са изключени и пораженията върху други органи като кожа, кости, черва, бъбреци, полова система и т.н.
Етиологичният причинител на заболяването е Mycobacterium tuberculosis, който има формата на тънка, леко извита пръчица. Източници на заразата са заболелите от туберкулоза хора и животни и болните, които в отделен етап от развитието на заболяването разпространяват инфекциозния причинител чрез т.нар. отворени форми на туберкулозата.
Проникването на туберкулозния бактерий в организма може да се случи по някой от следните начини: чрез въздуха, чрез горните дихателни пътища, чрез стомашно-чревния тракт (при консумация на несварено мляко от болно животно) и през кожата.
Заразяването става при кихане, кашляне и др. В организма бактерията се разпространява по лимфен и кръвен път, а също така и с помощта на бронхите, както и по съседство в областта, в която е първичната локализация на причинителя. Благоприятни за развитие на инфекцията са тесните, слабо вентилирани помещения, както и затворените пространства, в които се събират много хора.
Рискови фактори за развитие на туберкулозата са имунни дефцити (особено при болни от СПИН, онкологични и автоимунни заболявания); пребиваване в ендемичен за заболяването район (като например Африка, Азия, Латинска Америка и др.); тютюнопушене, употреба на алкохол и т.н.
Основните форми на заболяването включват белодробна туберкулоза (най-честата форма); милиарна туберкулоза (тя се развива при внезапен срив на имунната защита, представлява тежка форма и засяга най-често белия дроб); туберкулоза на нервната система (среща се по-рядко и обикновено протича като туберкулозен менингит).
По-редки форми на заболяването са туберкулозният остеомиелит, който засяга костите; бъбречната туберкулоза (засяга се отделителната система); туберкулоза, засягаща гениталния тракт; туберкулоза на мезентериалните лимфни възли; туберкулоза на кожата, ухото, окото и др. Според активността на инфекцията, туберкулозата се дели на активна, латентна, първична и вторична.
Пациентите с активна форма на болестта са силно заразни и трябва да бъдат карантинирани. Приблизително при половината от пациентите с активна форма на туберкулоза съществува риск от развитие на тежки усложнения и настъпване на летален изход.
Приема се, че около 1/4 до 1/3 от населението в световен мащаб страда от латентна форма на туберкулоза. От тях само около 10-20% преминават в активна форма.
Латентната туберкулоза е инфекциозна форма, при която заразените са носители на инфекцията, но нямат клинична изява, тъй като имунната система успява да държи под контрол туберкулозните бактерии.
Пациентите с латентна туберкулоза не са заразни, нямат оплаквания и контактът с тях не причинява заразяване. Първичната туберкулоза се развива най-често в детска възраст, докато вторичната е типична за възрастните и настъпва при активиране на латентната туберкулоза.
Усложненията на туберкулозата включват респираторен дистрес, в резултат на който може да се развие белодробна недостатъчност; увреда на черния дроб и бъбреците; поражения на опорно-движателната система (най-често болка, скованост и затруднения при извършването на различни движения); засягане на мозъка (може да се развие менингит); сърдечни увреждания.
Клиничната картина на заболяването се представя от интоксикационнен синдром, който включва най-често хронична слабо повишена температура; намален апетит; отслабване на тегло; изпотяване, особено по време на сън; емоционална нестабилност, хронична умора и др.
Обичайно инфекциозното огнище е локализирано в белия дроб. Симптоми от страна на дихателната система са кашлица, често съпроводена с отделяне на кървави храчки, наличие на задух и болка в гърдите. Задухът се развива от няколко дни до няколко седмици след установяването на кашлицата и болката в гърдите.
При напреднал процес се развива кислородна недостатъчност, която може да провокира развитието на цианоза (синкаво оцветяване на кожата и видимите лигавици). Когато туберкулозата засяга нервната система в допълнение към вече изброените симптоми се добавят и главоболие, скованост в областта на врата, изтръпване, психични изменения и др.
Диагностицирането на заболяването се извършва от специалист - пулмолог. Пациентът се разпитва за тежестта и продължителността на оплакванията, назначават се кръвни изследвания.
Пробата на Манту е тест, който се използва за откриване на туберкулоза, а също така може да бъде използван и като метод за скрининг на населението. Представлява подкожно инжектиране във вътрешната повърхност на предмишницата на пречистен протеинов дериват на туберкулина.
Резултатът се отчита до три дни след инжектирането. На мястото на пробата се образува подутина, чийто диаметър се измерва от лекаря. При отрицателен резултат, ако се образува подутина, то тя е по-малка от пет милиметра.
Позитивният резултат регистрира наличие на инфекция. При доказана инфекция, лекарят назначава провеждането на образни изследвания - рентгенография на бял дроб или компютърна томография, с помощта на които се установяват настъпилите изменения в белия дроб, както и дали инфекцията е активна или латентна.
Може да бъде назначено и микробиологично изследване на храчка с цел определяне на чувствителността на изолираните бактериални причинители към антибиотиците.
Лечението на туберкулозата включва комбинирана терапия с използване на няколко лекарства, често между три и пет. Лечението само с един препарат може да се окаже неуспешно и да доведе до развитие на резистентност.
Лекарствата за лечение на туберкулозата се наричат туберкулостатици и се прилагат в различни терапевтични режими, които са с различна продължителност.
В лечението могат да бъдат включени и различни витамини, имуностимулатори, антиоксиданти и симптоматични средства. Обикновено лечението се провежда в специализирана клиника по белодробни болести.
Профилактиката на туберкулозата включва избягване на контакт със заразени индивиди, редовно проветряване на помещенията, спазване на добра лична хигиена и използване на лични предпазни средства като маски, които ограничават разпространението на заразата.
Профилактика на туберкулозата се извършва и чрез ваксината БЦЖ. България произвежда своя собствена БЦЖ ваксина от 1957 г.
Източници:
- Учебник по вътрешни болести на проф. д-р Захарий Кръстев, дмн от 2010 г., 52-58 стр.
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/tuberculosis/symptoms-causes/syc-20351250
- https://www.nhs.uk/conditions/tuberculosis-tb
