Акнето е комплексно незаразно заболяване на мастните жлези, което най-често засяга лицето и се проявява предимно през пубертета. Това е и причината често да бъде наричано разговорно и „младежки пъпки“.

Снимка: iStock

Повечето от пациентите се възстановяват след приключване на пубертета, но в някои случаи заболяването може да продължи и до края на живота на засегнатия. Разпространението на акнето сред двата пола е еднакво, но научни изследвания стигат до заключението, че при мъжете то протича по-тежко, отколкото при жените.

За възникването на заболяването значение имат фактори като гени, хормонален баланс, продукция на себум, прием на различни медикаменти, стрес. Смята се, че предразположеността към развитие на акне се унаследява - съществуват генетично обусловени особености в размера и функционирането на мастните жлези.

Те могат да променят  активността си при настъпването на пубертета, когато поради промените в хормоналния фон жлезите нарастват и започват да отделят себум. Този процес е известен като „андрогенна стимулация“ и е по-ясно изразен при мъжете.

Половите хормони, отделяни от жените, имат противоположен ефект – намаляват производството на себум. Ето защо се счита, че заболяването протича по-тежко при представителите на мъжкия пол. За рисков фактор за развитие на акне се счита и нарушената кератинизация, при която нормалното формиране на роговия слой на кожата се нарушава. Това състояние води до по-лесно разрастване на бактериите и до развитие на възпаление.

Механизмът на заболяването е свързан с повишеното образуване на себум от мастните жлези, последващо развитие на възпаление, фоликуларна хиперкератоза, вследствие на която настъпва запушване на фоликулите и фоликуларна колонизация на Propionibacterium acnes. Акнето се локализира най-често в областта на лицето, гърдите и гърба.

Обривът е характерен симптом на заболяването и се състои от комедони (образувания, които изглеждат като черни точки), папули (пъпки), нодули (възелчета), пустули, кисти, фистули, абсцеси. Повърхностните кожни изменения могат да останат видими за няколко седмици, докато по-дълбоките преминават за няколко месеца. След изчезване на възпалението, на мястото му могат да останат видими белези.

Разпознаваеми са много клинични форми, след които най-често срещаните са: акне вулгарис (наричано и обикновено акне), комедонно акне, конглобатно акне, фулминантно акне, инфантно акне, контактно акне, медикаментозно акне, акне екскорие. Късно появилото се във възрастта акне носи наименованието акне тарда.

За разлика от комедонното акне, което лесно се поддава на лечение в началните етапи на развитие, конглобатното акне представлява една от най-тежките форми на болестния процес. То може да протече с развитие на кисти, които могат да се възпалят и да отделят секрет с неприятна миризма.

Фулминантното акне също спада към тежките форми на болестта и протича със спонтанна поява на сливащи се абсцеси, които могат да причинят некроза. Инфантното акне (acne infantum) се среща при малки деца и започва след навършване на една годинка. Освен типичните комедони се забелязват пустули, папули, както и малки възелчета, които засягат основно бузите.

Акне екскорие се проявява главно в областта на челото, по бузите, гърдите и линията на окосмяване на скалпа. То е особена форма, при която под въздействие на стреса от заболяването, засегнатите започват да извършват различни действия като чоплене или изстискване, за да се освободят от образуванията по кожата си, докато за околните акнето им се отчита като нетолкова силно изразено. Хората с наличие на акне екскорие обикновено рядко се нуждаят от характерната за заболяването терапия.

Диагнозата се поставя лесно от специалист – дерматолог. При по-тежките случаи се извършва и микробиологично изследване на секрет от пустула. Важно е да се уточни и дали пациентът има наличие на вторична инфекция, тъй като тя може да се превърне в причина за неповлияване на състоянието от прилаганото до момента лечение. При съмнение за наличие на синдром на Къшинг, част от който е и появата на акне, лекарят може да препоръча изследване на нивата на кортизол.

Акнето може да премине с течение на времето дори и без прилагане на специфична терапия. В случаите, когато е необходима намеса, се различават локално и общо лечение в зависимост от вида на акнето и степента му на прогресия. Локалното лечение цели да спре или забави образуването на неприятните комедони, да нормализира процеса на кератинизация на космения фоликул, да редуцира количеството на микроорганизмите и да сведе до минимум риска от поява на белези.

Системното лечение включва перорален прием на медикаменти, предписани от дерматолог. При избора на лечение не бива да се пренебрегва и типа на кожата на засегнатия. При по-тежките форми се прилага хирургично лечение.

Пациентите следва да потърсят лекар, ако забелязват влошаване на състоянието, съпроводено с поява на нови и нови лезии, поява на нови белези, наличие на нодули, изпълнени с гной или ако акнето при бебе на изчезне три месеца след първоначалната му поява.

За хигиена на областите от кожата, засегнати от заболяването, се препоръчва употребата на почистващи препарати, които намаляват количеството на себума, поддържат оптималното pH и намаляват количеството на бактериите в кожата.

Понякога акнето може да бъде сбъркано с розацея, която се изявява като зачервяване, предизвикано от свръхчувствителност.

Профилактиката на акнето се състои в редуциране на стреса в ежедневието чрез здравословен хранителен режим, оптимална продължителност  на съня и добра физическа активност. Препоръчтелна е и употребата на подходяща слънцезащита на открити места.

Източници: