„Холестеролът е нещо изключително полезно за организма. Той има значение за функционирането на мозъка и половата система. Ниският холестерол е вреден, така както и много високият“, споделя в „Подкаст за здраве“ ангиологът проф. Лъчезар Гроздински.
Според него стойностите на холестерола не зависят изцяло от вида и количеството на храната, която консумираме.
Проф. Лъчезар Гроздински е водещ български ангиолог с над 40 години опит в областта на съдовата медицина. От 2012 г. е професор и началник на отделението по „Ангиология и флебология“ към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечносъдов център.
Той е автор на повече от 120 научни публикации, 2 монографии и седем романа. Председател е на Националното дружество по ангиология и флебология.
В хода на разговора известният ангиолог развенча един от популярните митове – че само хората с наднормено тегло имат повишени нива на холестерола. „Честотата на атеросклерозата, на сърдечния инфаркт, инсулт или периферната артериална болест не е съществено намаляла“, констатира притеснителната тенденция проф. Гроздински.
Според него това означава, че лекарствата, използвани за понижаване на холестерола, не са достатъчни, за да овладеят напълно тези здравословни проблеми.
„Не може да се лекува едно сложно заболяване, причинено от най-разнообразни рискови фактори, само с едно хапче и да смятаме, че ще решим проблема“, сигурен е професионалистът. И добавя: „За мен хроничният стрес е много по-сериозен рисков фактор от високия холестерол“.
„Когато говорим за едно такова сложно заболяване като атеросклерозата, в което се преплитат генетични фактори, които осигуряват защитата, рискови фактори като високо кръвно, захарен диабет, повишен холестерол, тютюнопушене и най-вече – хроничен стрес, не можем да кажем, че само един рисков фактор е най-важен“, убеден е той.
„Плаките постепенно започват да стесняват артериалния съд. Когато това стеснение стане критично и хемодинамиката започне да се уврежда – при над 70% стеснение на съда, тогава – особено при натоварвания, човек получава стенокардия или пък ако се натовари психически може да получи мозъчен дискомфорт“, обяснява същността на атеросклерозата проф. Гроздински.
Един от най-явните клинични белези, по който следва да се ориентираме за проблем в циркулацията, е болката зад гръдната кост при физически усилия, която преминава при покой.
Продължителната болка в тази област може да е вероятен симптом на инфаркт, особено ако е съпроводена с прилошаване и дискомфорт. При периферната артериална болест е типична болката при движение, която принуждава пациента да прави чести почивки.
„Проблемът с атеросклерозата е че тя, в предклиничната ѝ фаза, е абсолютно безсимптомна“, алармира специалистът.
След което пояснява, че близо 2/3 от пациентите, страдащи от заболяването, нямат абсолютно никакви клинични изяви. Понякога директното настъпване на инфаркт или инсулт е възможно да бъде първия белег на настъпилите съдови изменения.
„Единственият начин да се борим ефективно с атеросклерозата е да скринираме високорискови групи“, съветва проф. Гроздински.
А в тази група попадат пациентите с генетична предразположеност, артериална хипертония с особено високи стойности на кръвното налягане, висок холестерол, възраст над 50 години, наличие на захарен диабет, тютюнопушене, обездвижване, хроничен стрес и др.
Препоръчително е човек да се изследва, ако притежава повече от два рискови фактора.
Цялото интервю с проф. Лъчезар Гроздински пред д-р Неделя Щонова гледайте във видеото.
