Храната е горивото, което поддържа живота и ни дава енергията, необходима ни, за да му се наслаждаваме пълноценно. Прекарваме повече от 3 години от живота си в хранене.
Как обаче да сме сигурни, че в хапките, които поставяме в устата си, се съдържат всички необходими нутриенти, от които тялото ни има нужда? Темата разглеждаме в компанията на специалния ни гост в „Подкаст за здраве“.
Кой е проф. д-р Камен Милков?
Той е ветеринарен лекар, магистър по ветеринарна медицина, доктор хонорис кауза на Университета по традиционна монголска медицина. През 2003-2004 г. той е генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба на България. От 2018 г. е почетен консул на Монголия в България.
Проф. Милков е хоноруван професор към Университета по традиционна монголска медицина. Той е и експерт по хранене и диететика.
Що за храна консумираме днес?
Твърди се, че близо 80% от продуктите по рафтовете в магазините реално не притежават необходимата хранителна плътност и стойност.
„Ние трудно можем да намерим правилния състав на храните, които се предлагат у нас, защото етикетирането не е коректно“, заявява в „Подкаст за здраве“ проф. д-р Камен Милков.
Например, съществува разлика между хлебната и фуражната пшеница, които се използват за направата на различни тестени изделия.
„Когато приготвяш един продукт с хлебна пшеница, неговият състав и неговите полезности за човешкия организъм са едни, но когато имаш фуражна пшеница, на която трябва да добавяш глутен, да добавяш хлебопекарни качества, оцветители, подобрители, набухватели, нещата са съвсем различни“, отбелязва експертът.
Според него в основата на хранителната пирамида трябва да бъдат поставени производителите. Мястото в средата заемат преработвателите, а на върха се позиционират търговците. По думите му, днес тази пирамида е структурирана в обратен ред, което нарушава правилния подход към храната, а производителите у нас са подложени на огромен натиск.
Проф. Милков изтъква някои от предимствата на страната ни по отношение на хранителните продукти – например уникалната българската закваска, която се използва за производството на кисело мляко. Днес обаче този процес е модифициран, а някои производители променят съотношението на бактериите в състава на закваската. Целта е да се произведе продукт с по-дълъг срок на годност.
„Технологичните процеси, които съпътстват производството на храните, много отдалеч изпреварват фармакологичните и здравните процеси“, казва проф. Милков. И изтъква, че тази тенденция се наблюдава не само у нас, но и в световен мащаб. Това има негативно отражение върху здравето на консуматорите – настъпват различни заболявания, свързани с качеството на приеманата храна.
Проф. Милков изтъква, че полезният състав на храната е нейният естествен състав. А по отношение на т.нар. имитиращи продукти е категоричен: „Аз съм радетел на това да бъдат забранени изцяло, защото няма никакъв смисъл да се произвежда нещо, което имитира друго“.
Как околната среда влияе върху храната, която приемаме?
Мета-анализ от 2019 г. показва, че средностатистическият човек консумира до 5 г. микропластмаса седмично, което е приблизително равно на теглото на една кредитна карта. Източниците са:
- морските дарове;
- бутилираната вода;
- готварската сол;
- въздухът, особено този в невентилирани помещения и др.
Морето се оказва източник на тези пластмаси, микропластмаси и дори тежки метали, които се абсорбират от рибата. „Има морски продукти, които са като естествен морски филтър, например мидите, скаридите“, дава пример специалистът. Те се хранят с планктон и по този начин поемат тези съединения.
Проф. Милков препоръчва при консумация на скариди да се отстраняват главите, тъй като в тази част от тялото им концентрацията на тежки метали е най-голяма.
Цялото интервю с проф. д-р Камен Милков пред д-р Неделя Щонова гледайте във видеото.
