Едно дете, когато е обгрижвано, когато усеща подкрепа от близките си, винаги това влияе и на възприемането на болката. Това заявява педиатърът доц. Калин Лисички в „Подкаст за здраве“.
И допълва, че тя има два компонента – анатомо-физиологичен и емоционален.
Той завършва медицина в Медицински университет – София през 1984 г. Специалностите си – „Педиатрия“ и „Детска ревматология“ придобива през 1991 и 1997 г. Специализирал е и във Франция.
Има над 35 години професионален стаж. Работил е 20 години в Института по педиатрия като детски ревматолог. От 2013 г. ръководи Клиниката по педиатрия към АСК УМБАЛ „Токуда“.
Според него болките, които изпитват децата, обикновено са доброкачествени. „Много често причината остава неизвестна. Около 30% са травмите, другите 70% могат да са най-различни неща“, категоричен е доц. Лисички.
Той споделя, че сред безобидните причини за това състояние при децата се нареждат свръхподвижните стави и растежните болки.
„Болката е това, което детето казва и тя се появява тогава, когато то казва“, коментира болковия синдром при децата специалистът.
Доц. Лисички очертава връзката между наднорменото тегло при децата и появата на болкова симптоматика в напреднала възраст: „Мастната тъкан е една метаболитно активна тъкан. Тя поддържа едно леко възпаление, което е свързано със синтез на цитокини, с увеличаване на C-реактивния протеин, който е един острофазов реактант по отношение на възпалението и това също трябва да се има предвид“.
Но какъв специалист да потърсят родителите, когато детето получи оплаквания? Според доц. Лисички този избор зависи от вида на болката, локализацията ѝ и наличието на съпътстващи симптоми. В повечето случаи пътят към решението на проблема започва с посещение при педиатър.
Наред с различни консервативни методи, лечението на състоянието включва приложение на нестероидни противовъзпалителни средства, а при хронична болка може да се опита и повлияване с физиотерапия.
„При по-продължително приложение, особено на нестероидните противовъзпалителни средства, пък и на ацетаминофена, трябва да се проследява кръвната картина, защото те имат ефект особено върху левкопоезата, а също да се следят и аминотрансферазите, т.е. чернодробните ензими, тъй като тези лекарства са условно хепатотоксични“, съветва педиатърът.
И допълва: „Често настъпва едно объркване в родителите и предозиране поради факта, че една и съща молекула се продава под различно наименование“.
„При по-продължително приложение, особено на нестероидните противовъзпалителни средства, пък и на ацетаминофена, трябва да се проследява кръвната картина, защото те имат ефект особено върху левкопоезата, а също да се следят и аминотрансферазите, т.е. чернодробните ензими, тъй като тези лекарства са условно хепатотоксични“, съветва педиатърът.
„Движението подобрява болката. Така че може да се даде една ниска доза нестероидно средство, след което детето да започне едни леки упражнения“, споделя експертът.
„Това, което е доказано, че върши работа, са пилатес, йога и масаж“, коментира той групите упражнения, които повлияват положително неприятния симптом.
Цялото интервю с доц. Калин Лисички гледайте във видеото.
