„Ако бях министър на здравеопазването първо бих се фокусирал върху подобряването на организацията в спешната помощ. Не само, че съм в спешна болница, но като цяло в страната това е един от страдащите сектори, а това оказва влияние върху цялата медицинска помощ в страната“, споделя инвазивният кардиолог д-р Иван Мартинов.
И допълва, че в по-дългосрочен план, ако остане министър, той би се заел с развитието на профилактиката и скрининга на основни заболявания, за да се подобри здравословното състояние на населението.
Д-р Иван Мартинов е роден 1971 г. в София. През 1995 г. завършва Медицинския университет в столицата. Придобити специалности по „Вътрешни болести” и „Кардиология”, като има и сертификат по „Инвазивна кардиология”.
Професионалното си развитие започва в болница „Пирогов“, където работи и до днес. В периода 2007-2011 г. обаче участва в изграждането на центрове по инвазивна кардиология в Сандански, Сливен и Бургас.
„Като на всяко дете мечтите ми бяха да стана космонавт или да имам някаква по-екзотична професия – като пожарникар. Надявах се да правя някакви по-героични неща. Въпреки че съм потомствен лекар – майка ми е лекар, медицината не е била първата ми мечта, честно казано. Но постепенно – някъде в гимназията, желанието ми за развитие се оформи в тази посока, въпреки че аз имах по-голям интерес към химията“, разказва д-р Мартинов.
Спомня си обаче, че шокирал родителите си с идеята да стане музикант и да има своя рок банда. „Тогава рокът беше много популярен“, признава той.
„Интересното е, че баща ми ми повлия – той е инженер, но ме насочи към медицината, защото виждаше в мен потенциал, който самият аз не виждах по това време. Така че постепенно се оформи идеята да кандидатствам „Медицина“. Нямам пряко влияние от страна на майка ми, но все пак през годините попадах на учебниците ѝ, на анатомичните ѝ атласи и това вероятно несъзнателно ме е тласнало в тази посока“, споделя още кардиологът.
Медицината е генетично заложена у д-р Мартинов, макар в началото той да не осъзнавал, че това ще е неговия път за развитие.
„От една страна е хубава професия и майка ми го е осъзнава, както и баща ми, и всички баби и дядовци. Но от друга страна – чисто по майчински, беше загрижена за това, което срещнах по-нататък. Вече разбирам в пълна степен нейното желание да ме предпази от тази професия, от тази част, която отнема от личното време, от семейството и т.н. Така че нейното отношение беше по-резервирано. Баща ми обаче беше щестлив, че поемам в тази посока“, заказва д-р Мартинов.
Всеки, който е решил да кандидатства медицина, е наясно, че за целта трябва да се положат сериозни усилия. Ето защо на голяма част от бъдещите лекари им се налага да посещават частни уроци.
„Всъщност аз съм посещавал курсовете на Медицинска академия. Не съм ходил на частни уроци. Химията беше ясна за мен – да кажем. Така съм си мислил тогава, защото реално оценката ми по химия беше по-ниска от тази по биология, но в крайна сметка се справих добре – донякъде заради тези курсове, донякъде заради самоподготовката си“, спомня си още д-р Мартинов.
Студентски година на кардиолога са белязани не само от упоритото четене, но и добрите резултати. Удовлетворението в края на следването му показва, че е избрал вярната посока на развитие.
Вижте във видеото цялото интервю с д-р Иван Мартинов.
