Възпалението на сливиците – тези естествени прегради, които спират или задържат проникването на инфекциите до трахеята и белите дробове, се нарича ангина или остър тонзилит.
Състоянието е характерно за зимния период, в който много деца и млади хора се оплакват от силна болка в гърлото и невъзможност за преглъщане.
Думата „ангина“ произхожда от латинското ango, което означава „стискам“ или „душа“. И макар все още никой, боледувал от ангина, да не е предал богу дух, задушавайки се, наименованието се е утвърдило в медицинските среди и днес всички наричат възпалението на сливиците по този начин. По-точното наименование на болестта обаче е тонзилит.
Болестта засяга всички хора на всички възрасти, но най-често нейни жертви стават малките деца и хората под 30 години. В началото на зимата лекарите отговарят на най-често задаваните въпроси.
Какво представлява тонзилитът?
Сливиците (тонзилите) са чифтен орган, разположен от двете страни в задната част на гърлото. Взимат участие в защитните процеси на организма. Както всички останали органи на имунната система, така и те произвеждат клетки – моноцити, които имат фагоцитарна функция и поглъщат попаднали от външната среда болестотворни патогени (бактерии и вируси).
Тонзилитът е нарушение, включващо възпалителни промени по повърхността на сливиците. Когато инфекцията се установи в тонзилите, протичат реакции, при които те стават твърди, уплътнени, придобиват червен цвят и имат бели налепи по повърхността си.
Острото възпаление на сливиците е състояние, което може да премине без медикаментозна намеса. След преминаване на възпалителния процес фагоцитите унищожават попадналите бактерии и настъпва период на възстановяване.
Как се разпространява инфекцията?
Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път, при допир на ръцете до устата или чрез целувка. Реално бактериите и вирусите, които могат да причинят тонзилит, са много.
Бактерии, които се изявяват с възпалителна активност по сливиците, са стрептококите от група А. Инкубационният период от внасянето на инфекциозния патоген в устната кухина до развитието на симптоматика на заболяването е от два до четири дни, а понякога и по-бързо.
Тонзилитът обаче може да има и вирусен генезис. Развива се след простудно заболяване. Най-висока активност на болестта се регистрира през есенно-зимния период, когато има забележителна промяна в температурния диапазон. Преминаването от високи към ниски температури е предпоставка за отслабване на имунната система на организма и проникване на вируси.
Епщайн-Бар вирусът, който е причина за развитието на инфекциозна мононуклеоза, е основен причинител и за тонзилита. Среща се при млади хора, най-често в обществени затворени сгради, болници, университети, където много хора се събират на едно място и е възможно разпространение по въздушно-капков път.
Какви могат да бъдат симптомите?
Симптомите са много характерни. Болка в гърлото, съпроводена с трудно и болезнено преглъщане, са основни през периода на заболяването. Понякога болката може да се разпространи назад към ухото.
Лигавицата на гърлото е зачервена, а сливиците са уплътнени, с бели налепи по повърхността им. Състоянието протича с добре изразен фебрилитет – температура в по-високи стойности. Главоболието, загубата на глас и подутите лимфни възли са придружаващи симптоми.
Ако причинителят на възпалението е вирусна инфекция, то болестта протича с по-леки симптоми, наподобяващи тези на простудно заболяване. Коксаки вирусът предизвиква поява на израстъкоподобни образувания по сливиците, които могат да се разкъсат и да предизвикат усещане за кървене в устната кухина.
Стрептококовата инфекция на сливиците пък се придружава с висока температура, лош дъх и силна болезненост, поради образуването на гной.
Как се поставя диагнозата?
За правилното и качествено поставяне на диагнозата е необходимо да се съберат данните от анамнезата и статуса на пациента. Те са най-добрият ориентир. Допълнително се взимат гърлен секрет и кръвни проби, с които се доказва наличието на инфекциозен причинител.
Какви усложнения може да има?
Усложненията са специфични спрямо възпалителния процес, който протича в областта на сливиците. Вторичната инфекция може да обхване средното ухо или синусите. Тя е доста често срещана при децата с по-слаб имунитет и липса на адекватно лечение на тонзилита.
Друго често усложнение, причиняващо стягане в челюстите, е образуването на перитонзиларен абсцес (гнойна кухина около сливиците). Тя ограничава движението на долната челюст и предизвиква силна болка. Съпровожда се от висока телесна температура.
За неговото лечение се предприема т.нар. евакуация чрез инцизия – разрез за изтичането на гнойта. Ако това не е възможно, се назначават аналгетици и антибиотици, с които да се овладеят гнойното възпаление и болковия синдром. Цели се отпускане на долната челюст, след което се поставя местна упойка (лидокаинов разтвор 1%) и се прави инцизия, при която се поставя дренаж в абсцесната кухина.
Друг тип усложнения при хроничен тонзилит са ревматизъм, сърдечни проблеми и дори тежко бъбречно заболяване. В отделни случаи може да се стигне и до заразяване на кръвта (сепсис). Ето защо възпалението на сливиците не бива да се подценява.
Кое е най-доброто лечение?
При лечението на тонзилита се прилага комбинация от медикаменти. Терапията обикновено включва нестероидни противовъзпалителни средства (парацетамол, аспирин и други подобни), както и антибиотици (пеницилини и цефалоспорини, еритромицин и т.н.). Също така лекарят може да назначи вливане на електролитни разтвори и хиперосмоларни течности.
След инцизията и поставянето на дренаж в областта на абсцеса трябва да се правят ежедневни промивки, които да предпазят от задържане на инфекцията и повторно образуване на гной в устната кухина.
При неовладяеми състояния на хроничен тонзилит, съпроводени с активно възпаление и гноеобразуване, се пристъпва към тонзилектомия – премахване на сливиците. Показанията за това са строги. Необходими са епизоди на тонзилит поне три пъти месечно в продължение на половин година, за да се пристъпи към оперативно отстраняване на сливиците.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
