Във всекидневието си сме изложени на риск от различни инциденти – за някои от тях е характерна определена сезонност, а други ни застрашават непрекъснато.
При настъпването на такова събитие от първостепенно значение е навременната и адекватна реакция. А когато леталният изход е неизбежен, понякога все пак има надежда да запазим частица от любимия човек жива. Всички тези теми коментираме с д-р Кирил Пенчев.
Кой е той?
Д-р Кирил Пенчев е специалист по анестезиология и интензивно лечение. В момента работи в отделението по реанимация към клиниката по изгаряния в „Пирогов“.
Има повече от 20 години опит в обучението по първа помощ на ученици, професионалната общност, трудови колективи и хора от всякакви възрастови групи. През 2012 г. взема активно участие в оказването на помощ на пострадалите след атентата на летище „Сарафово“, за което е отличен с почетна благодарност от Израел.
Има ли сезонност при инцидентите?
„В зимния сезон, когато има доста респираторни заболявания, са доста чести случаите на малки деца, които са изгорени по невнимание“, споделя практическите си наблюдения д-р Пенчев. Най-често става въпрос за попарване от горещи течности при варене на чай или извършване на инхалации.
„Летните месеци са свързани с повече травматизъм от работата на открито“, допълва той. И посочва, че през изминалото лято с голяма честота са били инцидентите с избухнали газови бутилки, както и на пострадали при гасене на пожари хора.
Как трябва да реагираме при инцидент?
Стресът от неочакваното може да разклати самообладанието на хората около пострадалия. В обученията по първа помощ д-р Пенчев съветва хората да обърнат внимание дали пострадалият диша, защото това означава, че той е жив. Следва да обърнем по-подробно внимание какво се е случило и незабавно да подадем сигнал на телефон 112.
Ако пострадалият не реагира на външни дразнители, околните трябва да го обърнат на една страна, за да продължи да диша, преди да пристигне линейката. На повишен риск от инциденти са изложени и хора с хронични заболявания като диабет и епилепсия.
Как да действаме в случаите, когато дишането е затруднено или липсва?
„Ако при проверката за дишане не установяваме, че пострадалият диша, по всяка вероятност той е изпаднал в клинична смърт“, казва анестезиологът. Това означава, че освен дишането е спряла и работата на сърцето.
„При възрастни хора най-честата причина за това състояние – за спиране на сърдечната и дихателната дейност, е най-често някакъв сърдечен проблем – в повечето случаи инфаркт“, обяснява д-р Пенчев. До пристигането на линейката околните трябва да осъществяват непрестанни притискания на гръдния кош, така че да се поддържа циркулацията и да не се нарушава доставката на кръв и кислород до мозъка.
„Принципът, който следваме, е след всяко 30-о притискане на гръдния кош 2 пъти да подадем въздух уста в уста или уста в нос на пострадалия“, обяснява експертът. И така, докато екипът на спешната помощ пристигне.
При наличие на кръвоизлив трябва да имаме предвид, че най-опасните кръвотечения са артериалните, при които за много кратко време можем да изгубим немалко количество кръв. Ако пострадалият кърви, усилията на околните трябва да бъдат насочени на първо място към спиране на кръвоизлива. И не трябва да забравяме, че когато оказваме първа помощ, трябва да приоритизираме собствената си безопасност.
Кои са най-опасните травми при пътнотранспортни произшествия?
„Травмите на главата са една немалка част от тези случаи и да, съпътстват често пътнотранспортните произшествия. Височинните травми също.
Но немалък процент от травмите при пътнотранспортните произшествия са травмите на гръбначния стълб – камшичният удар, който се получава при рязкото спиране на автомобила“, коментира тази тема д-р Кирил Пенчев.
Какво означава „мозъчна смърт“?
„Най-често след инциденти безсъзнанието е резултат от травма на главата“, казва експертът. „В каква посока ще се развие травмата на главата зависи от нейната тежест.
За съжаление, може да се стигне и до по-тежко развитие на травмата, например ако има масивен кръвоизлив в главата“, допълва той. Възможно е да настъпи т.нар. мозъчна смърт. „Ако нашият мозък не е жив поради липса на кръвообращение в него, това означава, че човек не е жив“, обяснява състоянието д-р Пенчев.
Пациентите в мозъчна смърт могат да бъдат донори, чиито органи да спасят човек в нужда. „Най-често се сещаме за черен дроб, за сърце, за бъбреци, но могат най-различни тъкани и клетки от починал човек, в мозъчна смърт, да бъдат шанс за някой друг да продължи живота си по различен начин“, коментира специалистът.
Цялото интервю с д-р Кирил Пенчев пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
