Днес в предаването разглеждаме една от най-значимите „болни“ теми на нашето време – депресията. Тя далеч не се изразява в лошо настроение, каприз или слабост, а всъщност е болестно състояние – тихо, подмолно и разрушаващо, което може да завладее дори и най-силните личности. В студиото гостува проф. д-р Петър Маринов – изтъкнат български психиатър с дългогодишен опит в областта на психичното здраве.
Според проф. Маринов депресията е болест и на мозъка, и на душата. „Емоционалният мозък е изключително важен за нашето функциониране, защото на първо място той контролира имунитета“, казва проф. Маринов в студиото на „Светът на здравето“.
А потискането му води до редица негативни последици за здравето – развиват се различни проблеми, които водят до значително телесно влошаване. Този проблем в неговата цялост се разглежда от психосоматичната медицина.
Повтарящите се депресивни епизоди могат да променят анатомията на мозъка. „Хипокампът при депресия се сбръчква – става с около 30% по-малък. Хубавата вест е, че повечето видове лечения на депресията, медикаментозни и немедикаментозни, водят до възвръщане на обема на хипокампа“, коментира психиатърът.
Тази особеност е ключова за възвръщане на нормалното функциониране на човека. Важно е да уточним, че тези промени в хипокампа могат да станат необратими след навършване на 60-годишна възраст. В тези случаи вече става въпрос за болест на Алцхаймер.
Колкото по-рано възникне депресията, толкова по-голям е рискът тя да се трансформира в биполярно афективно разстройство. В юношеския период рискът депресията да се развие в противоположното ѝ състояние – мания с много повишено настроение и енергия, харчене на големи суми пари, промискуитетно поведение и редуцирана до 2-3 часа продължителност на съня, е много по-голям.
Депресията категорично не бива да се разглежда като въпрос на личностова слабост. В тези случаи съветът „Стегни се“ не е подходящ. „В източните учения основата е релаксацията, а не стягането“, споделя проф. Маринов.
Но кои са симптомите на депресията, за които близките на болния трябва да следят? „Особено деструктивен симптом е безсънието. Това е алармиращо състояние, което предвещава епизод – дали ще е депресивен, дали ще е шизофренен“, категоричен е проф. Маринов. Други клинични белези на състоянието са сутрешното безсилие, изразяващо се в дезорганизирано поведение. Симптомите се засилват сутрин, а състоянието на пациентите се подобрява вечерта.
Терапията на депресията е строго индивидуална и зависи от конкретния случай. При лечение с антидепресанти рязкото самоинициативно преустановяване на техния прием може да провокира срив. Това е процес, който трябва да протича постепенно.
Вижте цялото интервю с проф. Петър Маринов в студиото на „Светът на здравето“ във видеото.
