Учени провеждат редица проучвания, включващи генетични тестове върху пациенти с АЛС, за да разберат по-добре причините за заболяването и открият нови терапевтични подходи.
Първи успешен тест в Калифорния бележи огромна крачка в научните изследвания, съобщава германското онлайн издание BILD.
Амиотрофичната латерална склероза (АЛС), известна още като болестта на Лу Гериг, е рядко невродегенеративно заболяване. В Европа състоянието засяга приблизително 1 до 2 души на всеки 100 000. Въпреки че няма официален регистър на пациентите с АЛС в България, тези европейски данни дава представа за разпространението на заболяването.
Какво представлява амиотрофичната латерална склероза
АЛС е заболяване на нервната система, което засяга нервните клетки в главния и гръбначния мозък. Постепенната дегенерация на моторните неврони при АЛС води до тяхната смърт. Когато моторните неврони загинат, се губи способността на мозъка да инициира и контролира движението на мускулите.
Сред водещите клинични оплаквания при заболяването са мускулна слабост и атрофия, нарушено ежедневно функциониране и инвалидизация. АЛС може да се раздели на три клинични форми:
- спорадична АЛС (90% от случаите);
- фамилна АЛС (5-10%);
- АЛС-плюс синдром (наблюдават се и други неврологични симптоми, 1-5%).
С постепенното засягане на действието на мускулите, пациентите в по-късните етапи на заболяването могат да бъдат парализирани напълно.
АЛС не влияе на интелекта, мисленето, зрението и слуха на човек. Пример е Стивън Хокинг, прочутият физик теоретик, живеещ с диагнозата, чиито интелектуални способности остават непокътнати. Когато е диагностициран на 21-годишна възраст, прогнозата за него е само няколко години, но той доживява до 76-годишна възраст.
Как функционира новата технология
За много хора с АЛС последици като загубата на гласа представляват сериозен проблем. Заболяването постепенно нарушава контрола върху мускулите, включително и тези на говора. Изследователи от Калифорнийския университет вече разработват помощно средство, което помага на страдащите от АЛС да говорят ясно и то в реално време. Изследването им е публикувано в медицинското издание Nature.
Често пациентите с АЛС разчитат на компютри, които да преобразуват техни писмени текстове в говор. Форма на комуникация, която почти не позволява истински разговори. Този нов вид технология обработва мозъчните сигнали по такъв начин, че засегнатите отново могат да общуват свободно.
„Превеждането на невронната активност в текст, както прави предишният ни модел, е сравнимо с текстови съобщения. Тази нова технология прилича повече на телефонен разговор“, обяснява ръководителят на изследването Сергей Стависки.
„Новата система измерва мозъчните сигнали и директно ги превръща в реч само за 10 милисекунди. Това позволява на засегнатите отново да говорят спонтанно, да правят съзнателни паузи, да реагират на другите и да правят емоциите си чуваеми“, добавя още той.
При сложна процедура лекари поставят четири миниатюрни електрода в мозъка на 45-годишен пациент с AЛС. След това сеонзорите записват активността на нервните клетки, докато мъжът само си представя думи. Специални алгоритми анализират тези сигнали и ги превръщат в реч за милисекунди - пряк път от мисълта към комуникацията.
Революция в модерната медицина
Резултатът показва, че около 60% от думите вече са разбираеми за слушателите, в сравнение с едва 4% без тази операция. Новата система позволява и по-голяма изразителност, включваща интонация, въпроси и прости мелодии, отваря се първа възможност за спонтанни реакции.
Новият мозъчно-компютърен интерфейс засега е тестван само върху един пациент. Въпреки това изследователите вече работят по допълнителни проучвания с хора, които губят говора си вследствие на инсулт или други неврологични заболявания.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
