Жена вижда дясното си око неестествено уголемено. Мъж, дни след операция на роговицата, забелязва зрителни феномени, които никой преглед не обяснява. Зад привидно необясними оплаквания лекарите от Отделението по очни болести на УМБАЛ „Лозенец“ разпознават синдрома на Шарл Боне, рядко, но добре документирано в научната литература състояние, което поставя въпроса докъде стига офталмологичният преглед и къде започва невронауката.
Случаите показват защо загубата на зрение понякога води до преживявания, които объркват както пациентите, така и лекарите, ако не бъдат разпознати навреме.
Какво е синдромът на Шарл Боне?
Синдромът на Шарл Боне се проявява при хора, които губят част или цялото си зрение, и се изразява в поява на зрителни халюцинации, образи, които не съществуват в реалността, но се възприемат съвсем ясно. Те могат да бъдат геометрични фигури, пейзажи, хора, животни или дори фигури в необичайни костюми. Продължителността им варира от секунди до часове, а самите видения могат да са цветни или черно-бели, статични или движещи се.
Ключовата особеност, която отличава синдрома от психиатрично разстройство, е че пациентите запазват напълно критичност към състоянието си, те осъзнават, че видяното не е реално. Според Американската академия по офталмология диагнозата се поставя едва след като бъдат изключени други причини като медикаменти, психични заболявания или неврологични нарушения.
Защо мозъкът „довършва“ картината вместо очите?
Обяснението на феномена е сравнително елегантно от неврологична гледна точка. При здраво зрение ретината приема светлинните сигнали и ги превръща в нервни импулси, които зрителната кора на мозъка обработва като образи. Когато този поток от информация намалее рязко, заради загуба на зрение вследствие на дегенерация на жълтото петно, глаукома, диабетна ретинопатия или, както в описаните случаи, след очна операция, зрителната кора не остава пасивна. Тя започва да генерира собствена активност и „запълва“ липсващата информация с образи, извлечени от паметта.
Явлението е познато в невронауката като release phenomenon и има паралел с фантомната болка при хора със загубен крайник, мозъкът продължава да „усеща“ нещо, което вече не получава сигнали отвън.
Какво показват клиничните наблюдения от практиката?
Именно тази динамика поставят във фокус две наблюдения от практиката на екип на Отделението по очни болести на УМБАЛ „Лозенец“, ръководен от д-р Иво Инджов. . При първата пациентка, след успешна операция на роговицата без следоперативни усложнения, се появява усещането, че дясното ѝ око е значително по-голямо от лявото, без никаква анатомична причина за подобна промяна. При втория пациент, също след роговична интервенция, се появяват зрителни феномени, които офталмологичната находка сама по себе си не обяснява.
„Успешното хирургично лечение невинаги поставя край на диагностичния процес“, посочва д-р Инджов. „Понякога именно тогава започва най-важната му част — онази, която изисква симптомът да бъде разгледан не само като офталмологична находка, а като израз на сложните механизми, чрез които мозъкът обработва зрителната информация.“
Диагнозата не се поставя заради необичайността на симптома, а благодарение на систематичното съпоставяне на офталмологичния статус, следоперативния ход и данните от съвременната научна литература, процес, който отличава добрата клинична практика от повърхностната диагностика.
Как се управляват зрителните халюцинации?
Няма специфичен тест или лечение, което да „изключи“ синдрома на Шарл Боне, но съществуват практически похвати, които го правят по-поносим:
- Осъзнаване на естеството на видяното, знанието, че халюцинациите произтичат от загуба на зрение, а не от психично заболяване, само по себе си намалява тревожността.
- Промяна на осветлението, в зависимост дали виденията се появяват при слаба или силна светлина, коригирането ѝ често намалява честотата им.
- Движение на очите, бързи движения нагоре-надолу или встрани, без движение на главата, могат да прекъснат епизода.
- Пълноценна почивка, умората и стресът са сред факторите, които изострят симптомите.
При повечето хора честотата на халюцинациите намалява значително или изчезва напълно в рамките на една до две години.
Синдромът на Шарл Боне не е признак на психично заболяване, а неврологичен отговор на внезапна загуба на зрителна информация. Разпознаването му изисква лекарят да погледне отвъд очевидната находка, а пациентите, да потърсят своевременно консултация, ако забележат необичайни зрителни преживявания след влошаване на зрението или очна операция.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
