Дали една чаша вино на вечеря е по-безопасна от бирата след работа или от чашка ракия? Въпросът за алкохола и дълголетието отдавна разделя учените. Причината е, че досегашните проучвания дават противоречиви резултати за ефекта на умерената консумация на алкохол.
Ново мащабно изследване добавя важна подробност. Проучването е представено на годишната научна сесия на Американския колеж по кардиология (ACC.26) в Ню Орлиънс през март 2026 г., а на 9 август 2026 г. резултатите са отразени и от ScienceDaily. Според него при високи количества всеки вид алкохол е вреден. При ниски и умерени дози обаче вино, бира или твърд алкохол се свързват с различен риск за здравето.
Какво изследват учените?
Екипът анализира данните на 340 924 възрастни от британската база данни UK Biobank, събирани между 2006 и 2022 г. При включването си в проучването участниците попълват въпросник за хранителните си навици. След това здравето им е проследено средно над 13 години.
Колко е една „стандартна напитка“?
За ориентир изследователите използват количеството чист алкохол. Около 14 грама се съдържат в:
- кен бира (около 355 мл);
- чаша вино (около 150 мл);
- шот твърд алкохол (около 45 мл).
Четирите групи консуматори
- Никога или рядко пиещи: под 20 г алкохол седмично (около 1,5 стандартни напитки).
- Ниска консумация: от 20 г седмично до 20 г дневно при мъжете и до 10 г дневно при жените.
- Умерена консумация: 20–40 г дневно при мъжете и 10–20 г дневно при жените.
- Висока консумация: над 40 г дневно при мъжете (около три напитки) и над 20 г дневно при жените.
Високата консумация вреди, независимо от напитката
В сравнение с хората, които не пият или пият рядко, участниците с висока консумация са имали:
- с 24% по-висок риск от смърт по всякаква причина;
- с 36% по-висок риск от смърт от рак;
- с 14% по-висок риск от смърт от сърдечни заболявания.
Снимка:
Canva
Защо виното се отличава при ниските и умерените дози?
При по-малките количества резултатите се разделят. Твърдият алкохол, бирата и сайдерът са свързани със значително по-висок риск от смърт. При виното в същите количества рискът е бил по-нисък.
Разликата се вижда ясно при сърдечно-съдовата смъртност:
- умерените консуматори на вино са имали с 21% по-нисък риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с непиещите;
- дори ниската консумация на твърд алкохол, бира или сайдер е свързана с 9% по-висок риск.
По думите на старшия автор на изследването проф. д-р Жанлин Чен, резултатите помагат да се изяснят досегашните противоречиви данни. Според нея рискът зависи не само от количеството алкохол, но и от вида на напитката.
Виното обаче не е „безопасно“. Същите изследователи установяват, че високата консумация на вино също е свързана с по-висока смъртност от рак.
Полифеноли, храна и начин на живот
Учените посочват няколко възможни обяснения за разликата:
- Полифеноли и антиоксиданти. Червеното вино съдържа растителни съединения, които могат да имат благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система.
- Кога се пие. Виното по-често се консумира по време на хранене. Бирата и твърдият алкохол по-често се пият извън храненията.
- Начин на живот. Хората, които предпочитат вино, по-често се хранят по-качествено и имат по-здравословни навици като цяло.
В интервю за медицинското издание Healio проф. Чен допълва, че пиенето на алкохол на празен стомах, особено преди хранене, също е свързано с по-висок риск от смъртност.
Какви са ограниченията на проучването?
Изследователите са взели предвид много фактори, включително възраст, социално-икономически статус, начин на живот и фамилна обремененост с диабет, сърдечни заболявания и рак. Въпреки това има важни уговорки:
- Проучването е наблюдателно. То открива връзка, но не доказва, че определен вид алкохол пряко причинява разликата в риска.
- Консумацията на алкохол е самооценена от участниците и е отчетена само в началото, без да се следят промените с годините.
- Участниците в UK Biobank обикновено са по-здрави от средното население, което ограничава обобщаването на изводите.
Авторите призовават за качествени рандомизирани проучвания, които да потвърдят резултатите.
Снимка:
Freepik
Позицията на СЗО: Безопасна доза няма
Новите данни не отменят официалната позиция на Световната здравна организация. През 2023 г. СЗО публикува становище в The Lancet Public Health, според което няма количество алкохол, което да е безопасно за здравето. Организацията подчертава, че вредата идва от самия алкохол, а не от вида на напитката. Около половината от свързаните с алкохола ракови заболявания в Европа се срещат при хора, които не попадат в категорията на тежко пиещите.
Проф. Чен също предупреждава, че резултатите се отнасят за общото население. При хора с хронични или сърдечно-съдови заболявания рисковете може да са още по-високи.
Новото проучване показва, че при алкохола значение имат количеството, видът на напитката, моментът, в който се пие, и цялостният начин на живот. Тези данни обаче не са повод човек, който не пие, да започне да консумира вино „за здравето на сърцето“. Най-сигурният извод е, че колкото по-малкото алкохол сеприема, толкова е по-добре за организма. Ако имате сърдечно-съдово заболяване, приемате лекарства или се колебаете колко алкохол е допустим за вас, обсъдете въпроса с личния си лекар или кардиолог.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—-----------------------------------------
Източници
- ScienceDaily: Вино, бира или твърд алкохол? Мащабно проучване открива изненадваща разлика за здравето
- American College of Cardiology (ACC): Ефектът на алкохола върху здравето зависи от това какво пиете – и колко
- Healio: Бира, вино, твърд алкохол: Рискът от смъртност варира според вида алкохол
- The Cardiology Advisor: ACC: Ефектът на алкохола зависи от вида и количеството на напитката
- World Health Organization (WHO): Няма безопасно ниво на консумация на алкохол за здравето
