Глиобластомът е най-агресивната форма на рак на мозъка и една от най-трудните за лечение болести в онкологията. Сега екип от учени представя нова терапия за глиобластом, която за първи път обединява в едно-единствено средство две ключови стъпки от лечението, прецизно откриване на тумора по време на операция и унищожаване на останалите ракови клетки след нея.
Резултатите, публикувани в списание Science Translational Medicine, засега са тествани само при мишки, но очертават обещаваща посока за бъдещето на неврохирургията.
Защо глиобластомът е толкова труден за лечение
Основният проблем при този тумор на мозъка е, че раковите клетки не остават събрани на едно място, те се разпръскват в здравата мозъчна тъкан около тумора. Затова дори опитен неврохирург трудно може да отстрани цялото болестно образувание, без да засегне важни части от мозъка.
Втора пречка е кръвно-мозъчната бариера, естествен филтър, който предпазва мозъка от вредни вещества, но същевременно спира по-голямата част от лекарствата и затруднява лъчетерапията да достигне до тумора в достатъчна доза.
Комбинацията от тези два фактора обяснява защо петгодишната преживяемост при глиобластом остава едва около 7%.
„Двоен удар“ срещу тумора, как работи новата технология
Учени от университета в Сидни (UTS), Харвард и китайски университети разработват платформа от нанозими и интелигентни наночастици, свръхтънък материал, изграден атом по атом с технология, заимствана от производството на компютърни чипове. Той изпълнява две различни задачи в две последователни стъпки, задействани от един и същ вид светлина, близка до инфрачервената светлина (NIR), която е невидима за човешкото око.
По време на операцията, по-точна „карта“ на тумора
Веднага след вкарване в тялото частицата свети под въздействието на специалната светлина и позволява на хирурга да вижда туморни клетки на групи, малки едва 44 микрометра, резолюция, недостижима за съвременните образни методи, използвани в операционната зала. Специална молекула, прикрепена към частицата, ѝ помага да премине през кръвно-мозъчната бариера и да се насочи именно към туморните клетки.
След операцията: прицелно „почистване“ на остатъчните клетки
Когато видимата част от тумора е премахната, същият материал се въвежда в оперативната кухина и се активира отново със същата светлина, този път за фотодинамична и фототермична терапия. Частиците освобождават кислород вътре в тумора, което е важно, защото ниското ниво на кислород обикновено „защитава“ раковите клетки от лечение. Едновременно с това светлината генерира топлина и активни молекули, които унищожават микроскопичните ракови клетки, останали извън обхвата на скалпела.
Резултатите при мишки са обнадеждаващи, но все още предварителни
При мишки с глиобластом новият подход значително забавя връщането на тумора след операция. При животните, лекувани с новата технология, 100% са преживели 60 дни, докато при групата, преминала само през операция, средната преживяемост е била 42 дни. Изследователите не отчитат забележими неврологични или двигателни увреждания при проследяването.
Тхнологията все още се намира в ранен етап на разработка и предстои да бъде тествана в много по-голям мащаб, този на човешкия мозък, преди да може да се говори за клинично приложение при хора.
Изследователският екип е категоричен, че резултатите са изследвани само в модели с мишки, не при хора, и че тепърва предстои потвърждение на образната и терапевтичната ефективност в реален човешки мозък.
Ако технологията устои на следващите етапи на изпитване, целта е неврохирурзите да могат да виждат по-голяма част от тумора по време на операция, а онколозите, да лекуват по-ефективно остатъчните клетки след нея. Това би било важна крачка към предотвратяване на рецидив при рак на мозъка, който остава едно от най-големите предизвикателства пред пациентите с глиобластом.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Технологичен университет в Сидни. (2026). Учените съчетават образна диагностика и фототерапия в единен инструмент за борба с глиобластома. News-Medical.
- Shangguan, P. и др. (2026). Двуизмерен наноензим от типа NIR-II с един атом, с възможност за пространствено-времево превключване, за хирургична навигация на ниво единична клетка и фототерапия на глиобластома. Science Translational Medicine.












