Представете си свят, в който повредено сърце или белодробна тъкан могат да бъдат излекувани с една инжекция или таблетка.
Това, което преди звучеше като научна фантастика, днес е по-близо до реалността от всякога. След повече от тридесет години изследвания и експерименти, регенеративната медицина най-накрая показва сериозни резултати, които биха могли да променят коренно начина, по който лекуваме тежки заболявания, съобщава National Geographic.
Нова ера в лечението
Докато традиционната медицина се фокусира върху забавянето на прогресията на заболяванията, новите подходи в регенеративната медицина целят нещо много по-амбициозно, възстановяването на вече причинените щети. Учени от престижния изследователски институт „Скрипс“ в Калифорния разработват лекарства, които стимулират собствените стволови клетки на организма да станат „авангардни магазини за ремонт на органи“.
„Имаме потенциала в следващите две до три години да покажем, че можем да обърнем увреждането на белите дробове и сърцето“, заявява Пийт Шулц, изпълнителен директор на институт „Скрипс“. „И ако го направим, това коренно ще промени начина, по който хората мислят за лечението на заболявания.“
Стволовите клетки са биологични „фабрики“ от решаващо значение, които произвеждат клетките, отговорни за растежа и възстановяването на тъканите. Новият подход използва лекарства за умножаване на тези клетки, техника която вече е върнала към живот мъртва тъкан в лабораторни условия, при мишки, прасета и малък брой хора.
Революция в лечението на белодробните заболявания
Най-обещаващ напредък е направен в лечението на белодробни заболявания. Лекарството разработено от учените на изследователски институт „Скрипс“ активира стволови клетки в долните дихателни пътища, известни като алвеоларни епителни клетки от тип 2, които са отговорни за производството на ключови клетки за обмяната на кислород.
При здрави хора новите клетки за газообмен непрекъснато заменят повредените, но този процес е нарушен при медицински състояния като хронична обструктивна белодробна болест, идиопатична белодробна фиброза или когато белите дробове са увредени от пожари или вирусни инфекции като COVID-19.
Проучванията върху мишки показват, че еднократно вдишване на лекарството седмично стимулира достатъчно стволови клетки, за да възстанови белите дробове, увредени от фиброза, тежко и често фатално заболяване, при което белегова тъкан затруднява дишането. В момента се провеждат тестове за безопасност при около 70 здрави доброволци, като по-късно се планира добавянето на пациенти с фиброза.
„Можете да си представите лесното му използване, защото някой може да вдиша лекарството, което директно се насочва към клетките“, обяснява д-р Мауритцио Киочоли, асистент-професор по сравнителна медицина и генетика в Йейлския медицински университет.
Възстановяване на сърцето след инфаркт
Малко по-назад в развитието, но не по-малко обещаващо е друго лекарство за възстановяване на сърдечната тъкан след сърдечен инфаркт. Днес стентовете и лекарствата отварят кръвоносните съдове и възстановяват кръвотока, техника, която е намалила смъртността от сърдечни инфаркти с повече от половината през последните десетилетия.
„Драматично подобрихме оцеляването на тъканите на сърцето, но все още има много мъртви мускули“, обяснява д-р Ричард Стак, кардиолог в университета Дюк. „Ако можем да съживим тези мъртви региони, които не функционират и да накараме сърцето да функсионира нормлано, тогава наистина ще сме постигнали нещо.“
Лекарството представлява водороден гел, който се инжектира в торбичката около сърдечния мускул дни след сърдечен инфаркт и активира протеинов път, който иначе остава неактивен след като сърцето спре растежа си с възрастта. Новоактивираните стволови клетки генерират здрави клетки, които запълват областите на сърцето, които са увредени.
Лекарството работи при лабораторни мишки и малък брой прасета. Изображения от едно прасе разкриват, че неговата фракция на изтласкване, решаващ показател за способността на сърцето да изпомпва богата на кислород кръв към тялото, се срива след сърдечния инфаркт, но се връща към нормалното си ниво, месец след лечението.
„Поразен съм от ранните резултати при животните. Не съм виждал нещо толкова драматично за 44 години практика“, споделя д-р Стак.
Успехи с по-традиционни техники
Междувременно учени от Университета на Южна Калифорния препрограмират възрастни кръвни стволови клетки, за да станат сърдечни мускулни клетки, които после се трансплантират. След десетилетия на непрекъснат напредък, методът най-накрая работи.
„Правим нови мускули в сърцето, което подобрява сърдечната функция", казва д-р Чък Мъри, директор на Центъра за регенеративна медицина.
Техниката е тествана при мишки, плъхове, морски свинчета, примати и прасета, като изпитанията при хора се очакват да започнат през 2027 година. Последната пречка е, че при опитите с маймуни, генерираните нови клетки, карат сърцето да бие твърде бързо, през първите няколко месеца след трансплантацията.
Прием на лекарства, които модулират сърдечния ритъм, или използването на генно редактирани клетки, преди имплантирането, могат да решат проблема.
Предизвикателства и препятствия
Както при по-старите техники, подходът с използване на лекарства за стимулиране на естествените стволови клетки на тялото не е без успехи. Учените са опитват да насоча стволови клетки за генериране на нова ставна хрущялна тъкан при остеоартрит, но изпитването на лекарството все още среща затруднения.
Лекарството се оказва ефективно при животински модели, като индуцира стволови клетки да създават нова ставна тъкан. Но инжектирането на лекарството в колената на 60 души в ранно клинично изпитване не произвежда достатъчно количества хрущял, за да направи значима разлика.
Компанията „Новартис“ също тества лекарство за стимулиране на растежа на хрущяла, като успешно завършва малко проучване за безопасност при около двадесет пациенти.
Балансът между полза и риск
Докато сме приближаваме все по-близо до регенеративната медицина, нови предизвикателства все още могат да се появят. Едно от тях е намирането на баланс между отглеждането на желаната тъкан и свръхстимулирането на клетките, което би могло да доведе до рак.
„Истинското предизвикателство е да се опитаме да разберем къде, кога и колко да активираме тези пътища, за да подобрим възстановяването без да предизвикаме нежелани последствия“, обяснява д-р Киочоли от Йейл.
До момента учените са окуражени от липсата на този проблем в по-малките си проучвания за безопасност и в изследванията върху прасета, при които не са открити анормални клетки в сърцето или други органи.
След десетилетия експерименти, скоро може да стане възможно възстановяването на увредени органи по начин, който дава на болните хора нов шанс за качествен живот. Това наистина е същността на регенеративната медицина, да върне надеждата там, където до сега има само управление на симптомите.
Въпреки че все още са необходими години тестване при хора, за да се потвърди безопасността и ефективността на тези лечения, напредъкът вдъхва оптимизъм. Възможно е в близкото бъдеще да станем свидетели на истинска революция в начина, по който лекуваме някои от най-разрушителните болести на човечеството.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
