Докато антибиотичната резистентност продължава да бъде една от най-сериозните заплахи за общественото здраве в Европа, международен екип от учени съобщава за обещаващ пробив.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего и Университета Помпеу Фабра (UPF) в Барселона откриват механизъм, който позволява разрушаването на бактериални биофилми, без използване на лекарства.
Какво представляват биофилмите
Бактериалните биофилми са структурирани общности от бактерии, обвити в лепкав защитен слой, който самите те произвеждат. Тази бариера затруднява действието на антибиотиците и имунната система, и е основна причина за много труднолечими инфекции, свързани с:
- катетри и медицински протези;
- труднозарастващи рани;
- хронични, персистиращи инфекции.
Новият механизъм, хидрогел под налягане
Според проучването, публикувано в Nature Microbiology, изследователският екип открива, че при определени условия бактериите произвеждат хидрогел, който абсорбира вода и постепенно натрупва вътрешно налягане. Когато налягането стане достатъчно високо, то буквално изхвърля клетки извън биофилма, процес, който позволява на бактериите да се придвижват и колонизират нови места.
Разпръскване без антибиотици
Учените успяват да усилят изкуствено този процес и по този начин да предизвикат разпадане на биофилми в лабораторни условия, без намесата на антибиотични средства. Според изследователите от UPF, това отваря нова посока за борба с антибиотичната резистентност, насочена не към убиване на бактериите директно, а към разрушаване на защитата им. Авторите на изследването обаче подчертават, че резултатите засега са наблюдавани само при модел бактерия в лаборатория и са далеч от прилагане при пациенти.
Защо темата е особено актуална в Европа
Данните на ECDC (Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията) показват, че антибиотичната резистентност вече причинява над 35 000 смъртни случая годишно в ЕС и ЕИП. Особено тревожни са тенденциите при т.нар. резистентни супербактерии:
- случаите на Klebsiella pneumoniae, резистентна на карбапенеми, са нараснали с над 60% спрямо 2019 г., при заложена цел за спад от 5%;
- инфекциите с E. coli, резистентна на цефалоспорини, са се увеличили с близо 6%;
- изключение прави MRSA, при който случаите намаляват с около 20,4%, изпреварвайки целта за 2030 г.
Същевременно консумацията на антибиотици в хуманната медицина в ЕС расте с 2% спрямо 2019 г., докато във ветеринарния сектор се наблюдава спад от над 24%, резултат от по-строги регулации.
Откритието на екипа от UC San Diego и UPF не предлага незабавно лечение, но очертава нова изследователска посока в микробиология изследвания и иновации в медицината: атакуване на структурата, която пази бактериите, вместо самите бактерии.
В контекст, в който Европа изостава от целите си за 2030 г. за ограничаване на антибиотичната резистентност, подобни алтернативни подходи в посока лечение на персистентни инфекции заслужават внимание, макар че, както подчертават самите учени, пътят от лабораторията до клиничната практика остава дълъг.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Euronews Health — „Учени откриват нов начин за борба с антибиотично-резистентни бактерии" — новинарски материал за откритието, юли 2026 г.
Nature Microbiology — оригинално научно изследване — рецензирана публикация, описваща механизма на разпръскване на биофилми чрез хидрогел.
ECDC / ESAC-Net — годишни доклади за наблюдение на антимикробната резистентност и консумацията на антибиотици в ЕС/ЕИП.
