В наши дни животът е по-дълъг, но все пак малцина ще доживеят до 100-ия си рожден ден. Наскоро обаче учени разкриха един фактор, който може да е ключов за дългия живот. Оказва се, че хората, които живеят до 100 години, изглежда притежават свръхчовешката способност да избягват болести.
Столетниците са от изключително голям интерес за учените, тъй като са начин за доказване как можем да живеем по-дълго – и да живеем по-дълго в по-добро здраве. Учени от Швеция търсят отговорите. В две скорошни проучвания те анализират и сравняват дълголетни хора и такива, които живеят по-малко, родени в една и съща година.
Резултатите от двете проучвания публикувани в The Conversation показват, че столетниците не само страдат от по-малко заболявания като цяло през целия си живот, но и ги развиват много по-бавно. Те също така са по-малко склонни да преживеят смъртоносни състояния, като например сериозни сърдечно-съдови заболявания.
Столетниците не страдат от инсулт и инфаркт
Първото проучване включва 170 787 души, родени в Стокхолм и региона, между 1912 и 1922 г. Използвайки исторически здравни данни, жителите са проследявани в продължение на 40 години, т.е. от 60-годишна възраст до смъртта им, или до 100-годишна възраст.
Изчислени са рисковете от инсулт, инфаркт, фрактура на тазобедрената става и различни видове рак за всеки участник и са сравнени тези, които доживяват до 100-годишна възраст, с техните връстници, живели до по-ранна възраст.
Установено е, че че столетниците не само имат по-ниски нива на заболеваемост в края на средната възраст, но и продължават да поддържат тези по-ниски нива на заболеваемост през целия си живот.
Например, на 85-годишна възраст само 4% от доживелите до 100 години преживяват инсулт. На 100-годишна възраст едва 12,5% от столетниците са преживели инфаркт, в сравнение с малко над 24% сред хората, живели между 80 и 89 години.
Това предполага, че столетниците отлагат – и в много случаи дори избягват – сериозни заболявания, свързани с възрастта, вместо просто да ги преживяват по-ефективно.
Още по-широкообхватно второ проучване
Едно от ограниченията на първото проучване е, че то се фокусира само върху по-сериозни заболявания. Така във второ проучване авторите включват 40 различни медицински състояния - леки до тежки (хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет и инфаркти).
Обобщени са данни от 274 108 участници, родени между 1920 и 1922 г. Животът им е проследен от 70-годишна възраст до смъртта им, или докато навършат 100 години. Общо 4330 души от тях стигат числото 100, едва 1,5%.
Столетниците обикновено са устойчиви към депресия и деменция
Столетниците развиват по-малко заболявания – и темпът на натрупване на заболявания е по-бавен през целия им живот. Те са по-склонни да имат състояния, ограничени до една органна система.
Например, докато сърдечно-съдовите заболявания са най-честите диагнози във всички възрастови групи, столетниците са по-малко склонни да бъдат диагностицирани.
На 80-годишна възраст едва около 8% от столетниците имат сърдечно-съдово заболяване. За сравнение, повече от 15% от хората, починали на 85-годишна възраст, са диагностицирани със сърдечно-съдово заболяване до 80-годишната си възраст.
Столетниците също така демонстрират по-голяма устойчивост на невропсихиатрични състояния като депресия и деменция, през целия си живот.
Въпреки че повечето столетници в крайна сметка развиват множество здравословни проблеми, те го правят на много по-късно в живота си, отколкото обикновено – около 89-годишна възраст. Това се дължи на по-малкото заболявания и по-бавния темп на натрупване на заболявания.
Забележително е, че при тях не се наблюдава рязък спад в здравето дори след навършване на 90 години.
Каква е тайната на дългия живот?
Откритието, че столетниците успяват да забавят, а в някои случаи и да избегнат болестите, въпреки че живеят по-дълго, е едновременно интригуващо и окуражаващо. То показва, че е възможно да се старее по-бавно от обичайното – и оспорва общоприетото схващане, че по-дългият живот неизбежно е свързан с повече болести.
Откритията показват, че дълголетието не е просто отлагане на болестите, а отразява различен модел на стареене. Но дали това се дължи главно на генетика, начин на живот, околна среда или на комбинация от тези фактори, остава неизвестно.
Следващата стъпка пред учените е да разберат какви фактори предсказват доживяването до 100 години и как те действат по време на живота на човек.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
