13-и национален здравен форум се проведе на 3 април 2026 г. в Интер Експо Център, като събра водещи здравни експерти, институции и бизнес представители. Събитието разкри дълбоките системни проблеми в българското здравеопазване и необходимостта от спешни реформи в ключови области.
Форумът, организиран от списание „Мениджър", постави на дневен ред най-острите предизвикателства пред здравната система, от демографската криза и недостига на кадри до онкологичните заболявания, редките болести и психичното здраве. Модератор на панела за онкологията беше неврологът и автор на предаването „Светът на здравето" д-р Неделя Щонова.
Диагноза на здравеопазването: системен колапс или път напред?
В откриващата си презентация „Предизвикателства и перспективи в здравната система" проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК и главен директор „Осигурителни отношения" в БСК, очерта мрачна картина.
„Свидетели сме на взимането на краткосрочни, често популистки решения, водени от корпоративни интереси, които не решават, а задълбочават деформациите в здравната система", заяви проф. Димитров, като посочи три основни риска: демографската криза, развитието на изкуствения интелект и задълбочаващите се неравенства в достъпа до здравни услуги.
Още по-остра беше оценката на служебния министър на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски: „Ако трябва да сложа диагноза на здравеопазването у нас, става въпрос за личностно разстройство, има елементи и на психопатия."
Д-р Николай Брънзалов, председател на УС на Българския лекарски съюз, допълни: „Диагнозата на нашето здравеопазване е хроничен дисбаланс във всички посоки и липсата на визионерство в системата на здравеопазването."
Три мита за българското здравеопазване
Доц. д-р Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българската болнична асоциация, разкри три повтарящи се мантри в публичното пространство:
„Първо, болниците са много. В Европа на 23 000 души се пада една болница, което е точно толкова, колкото и у нас в момента", обясни тя, оборвайки популярния наратив.
Въпреки критиките, доц. д-р Петко Стефановски, управител на НЗОК, защити настоящия модел: „Здравно-осигурителният модел, който съществува у нас, е солидарен, е най-доброто в момента, което може да се случи за българите."
Финансовият капан на здравната система
Една от най-острите теми на форума беше финансирането на здравеопазването. Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, формулира парадокса: „Огромни очаквания има към тази система, но ниско желание да се инвестира в нея."
Макроикономистът Аркади Шарков разкри тревожна статистика: „Една трета от населението заплаща, тоест покрива около 60% от приходите в Здравната каса от здравни вноски." Това показва огромния дисбаланс между активното население и зависимите от системата.
Позитивен пример за контрол и ефективност даде маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз: „При аптеките няма проблем с контрола."
Сърдечно-съдовите заболявания: водещата причина за смъртност
В рамките на специалния разговор „Ритъмът на здравето" акцентът беше поставен върху профилактиката и ранната диагностика на сърдечно-съдовите заболявания.
„Колкото по-рано държавата въведе тези скринингови програми, които ние многократно сме сложили в програмите на националните професионални дружества, толкова по-добре. Това трябва да стане национална политика", настоя проф. д-р Иво Петров, съосновател на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.
Проф. Арман Постаджиян, ръководител на катедра „Обща медицина" в МУ-София, подчерта: „Не само в нашата страна, но и на много места сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за заболеваемост и за смъртност, заради тяхното разпространение и разпространението на всички рискови фактори - които знаем, но явно не адресираме добре."
Онкологията: всеки пети ще се разболее, но половината случаи са предотвратими
Панелът за онкологичните заболявания, модериран от д-р Неделя Щонова, разкри шокиращи статистики и едновременно с това надежда.
„Според глобалните анализи на списание Lancet всеки пети човек в света ще развие онкологично заболяване през живота си, но до 40-50% от случаите са предотвратими, а при ранно откриване преживяемостта може да бъде 80-90%", подчерта д-р Щонова.
Евгения Александрова, председател на УС на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, посочи основния проблем: „Голямата медицина е тук, достиженията и технологиите са тук, познанията и лекарите, на които разчитаме, са тук. Онова, което липсва е правилното електричество - нужни са политики, които да потенцират това."
Доц. Ива Гаврилова, онкохирург, изрази силна загриженост: „Когато заболяването би могло в ранната си диагностика да е пред очите ни, а превенцията е повече от ясна, е жалко да диагностицираме пациенти в напреднал стадии при първия преглед. Това е недопустимо."
Проф. Георги Михайлов, началник на Клиниката по хематология в СБАЛХЗ, апелира за доверие в системата: „Хората трябва да имат вяра в това, че държавата се е обърнала към тях със своите скринингови програми. Има диагнози като матка, простата, гърда, дебело черво, в които скрининговите програми са изключително сериозни."
Редките болести: Забравените диагнози
Дискусията за редките болести разкри липсата на координирана система и национална политика.
„Скрининговите програми са изключително важни за ранната диагностика на редките болести, но също и за ефективността на лечението", каза проф. д-р Ивайло Търнев, началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска".
Владимир Томов, председател на Националния алианс на хората с редки болести, напомни: „Имаше период, в който даже понятието „рядка болест" не съществуваше в нашата здравна система."
Проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски", разкри сериозен проблем: „Масово специалистите не знаят, че съществуват изследвания, които да подпомогнат диагностицирането на тези болести."
Боряна Ботева, председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания, предложи конкретно решение: „Усилията на България трябва да бъдат насочени също към изследване на роднините на болния, за да се знае кой е носителят на гена, което пък да се използва за превенция и лечение в начален стадий."
Актуална тема засегна проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация: „Да се държим с антибиотиците като към скъпоценности, защото те намаляват."
Детското здравеопазване: кадрова криза и нужда от реформи
Панелът за детското здравеопазване постави акцент върху кадровия дефицит и несправедливото заплащане.
„Няма как да дадеш заплата на младия колега, да дадеш заплата на сестрата, която да се равнява на този, който е с две специалности и е началник на клиниката и носи отговорност", обясни проф. Иван Литвиненко, председател на Българската педиатрична асоциация.
Д-р Благомир Здравков, избран за управител на МБАЛДБ „Света Анастасия", допълни: „И когато говорим за националната детска болница, която се дъвче повече от 20 години, там проблемът е не просто да построят една сграда, а една лечебна структура, която да осигури тази комплексност."
Доц. д-р Йорданка Узунова, ръководител на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец", подчерта важността на ваксинопрофилактиката: „При нея ние виждаме веднага ползите на много голяма площ. Ваксините не позволяват да се стигне до тежка болест."
Затлъстяването и психичното здраве: епидемиите на съвремието
Д-р Мария Калинкова, специалист по лечение на затлъстяване и член на БАСО, сподели тревожна прогноза: „Прогнозите на Световния атлас по затлъстяване предвиждат до 2030 г. половината от населението в света да е с наднормено тегло и затлъстяване. Това е изключително плашещо."
Темата за психичното здраве беше акцентирана от доц. д-р Мария Дамянова, невропсихолог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски": „В последните години тревожните разстройства са едни от най-срещаните. Разпространението в България и в Европа нараства."
Здравословният живот като превенция
Проф. д-р Милена Георгиева, председател на Българското дружество по дълголетие, подчерта: „Ако говорим за здравословното съществуване и остаряване като мисия, тази мисия трябва да започне още много рано."
Лора Модева, основател на Фондация за съня, обърна внимание на подценяван фактор: „Пропуснатите ползи от съня водят до редица неща - множество процеси в тялото протичат по време на активния сън."
Георги Къдрев, съосновател на Imagga Technologies, посочи ролята на технологиите: „Устройствата стават все по-мощни в посока да хващат превантивно всяко отклонение, за да се вземат мерки доста по-рано, така че да се измести фокуса на здравеопазването от реактивно към проактивно."
13-и национален здравен форум се превърна в платформа за открит диалог и търсене на реални решения за бъдещето на българското здравеопазване. Събитието ясно очерта необходимостта от системни реформи, адекватно финансиране, инвестиции в профилактика и ранна диагностика, както и спешна нужда от национални здравни политики с дългосрочна визия.
Форумът се проведе с медийната подкрепа на bTV Media Group и Svetatnazdraveto.bg.
