Едно от най-изненадващите открития в кардиологията на последните години не идва от нова таблетка или процедура, а от четирикракия ни спътник у дома.
Според голямо шведско проучване и придружаващ го мета-анализ, публикувани в Circulation: Cardiovascular Quality and Outcomes, списание на Американската сърдечна асоциация (AHA), куче у дома е свързано с по-дълъг живот и по-добра преживяемост след инфаркт или инсулт, особено при хора, които живеят сами.
Какво точно показват данните?
Изследователи от Университета в Упсала анализират здравните досиета на близо 182 000 души, преживели инфаркт, и 155 000 души, преживели исхемичен инсулт, чрез шведския Национален пациентски регистър (2001–2012 г.). Собствеността върху куче е потвърдена официално, в Швеция регистрацията е задължителна от 2001 г. Резултатите:
- Собствениците на кучета, преживели инфаркт и живеещи сами, имат 33% по-нисък риск от смърт в сравнение с хора без куче в същото положение; при живеещите с партньор или дете разликата е 15%.
- При преживелите инсулт и живеещи сами рискът от смърт е 27% по-нисък; при живеещите със семейство. 12%.
Отделен мета-анализ, обхванал над 3,8 млн. души от 10 проучвания, допълва картината с още по-впечатляващи числа: 24% по-нисък риск от смърт по всякаква причина, 65% по-нисък риск от смърт след инфаркт и 31% по-нисък риск от смърт по сърдечно-съдова причина при собствениците на кучета спрямо хората без домашен любимец.
Защо кучетата подкрепя здравето на хората?
Обяснението не е мистично, а напълно логично. „Знаем, че социалната изолация е силен рисков фактор за по-лоши здравни резултати и преждевременна смърт. Предишни проучвания показват, че собствениците на кучета изпитват по-малка социална изолация и имат повече контакти с други хора“, посочва д-р Тове Фал от Университета в Упсала.
Кучето е и естествен мотив за движение, ежедневните разходки повишават физическата активност, което е ключов фактор за възстановяване след сърдечно-съдово събитие.
„Наличието на куче е свързано с повишена физическа активност, по-ниско кръвно налягане и по-добър холестеролов профил“, допълва д-р Каролин Крамър от Университета в Торонто, съавтор на мета-анализа.
Ефектът е особено силен при хората, живеещи сами, именно тези, при които рискът от изолация и липса на подкрепа е най-висок.
Важна уговорка правят и самите автори, изследванията са наблюдателни, а не рандомизирани, затова не доказват пряка причинно-следствена връзка, кучето не е „лекарство по рецепта“.
Възможно е хората, които решават да отглеждат куче, вече да са по-активни или по-социални по природа. Затова, отбелязват учените, кучета трябва да се вземат само от хора, които имат капацитет и желание да им осигурят добър живот, не заради потенциална полза за сърцето.
Проучването не превръща кучето в медицинско предписание, но добавя силен щрих към картината, домашният любимец може да бъде реален съюзник във възстановяването след инфаркт или инсулт, чрез повече движение, по-малко самота и повече поводи да излезем навън.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници












