Малко естествена светлина през зимните дни може да има значение за нивата на кръвната захар, това показва ново мащабно проучване, публикувано в списание Scientific Reports.
Екип от Единбургския университет във Великобритания и Каролинския институт в Швеция анализира данни от стотици хиляди участници в британската биобанка UK Biobank и открива, че по-високото изложение на слънчева светлина е свързано както с по-ниски нива на кръвна захар в краткосрочен план, така и с по-нисък риск от развитие на диабет тип 2 в дългосрочен план.
Резултатите не доказват причинно-следствена връзка, но добавят нов пласт към разбирането как слънцето влияе на метаболитното ни здраве, извън добре познатата роля на витамин D.
Защо учените изобщо търсят връзка между слънцето и диабета?
Диабет тип 2 е хронично метаболитно заболяване, при което тялото или не произвежда достатъчно инсулин, или не го използва ефективно, което води до трайно повишени нива на кръвна захар.
Досегашни наблюдателни проучвания вече свързват ниските нива на витамин D с по-висок риск от диабет тип 2, но контролирани клинични изпитвания не потвърждават, че приемът на добавки с витамин D сам по себе си предотвратява заболяването.
Именно затова изследователите насочват вниманието си към самата слънчева светлина, по-конкретно към ултравиолетовите лъчи от типа UVB, които стимулират синтеза на витамин D в кожата, и лъчите от типа UVA, които според по-нови данни могат да активират складирания в кожата азотен оксид и по този начин да понижават кръвното налягане и да подобряват метаболитни показатели, независимо от витамин D.
Как краткосрочното излагане на слънце се отразява на кръвната захар?
За да проверят острия ефект на слънчевата светлина, учените изчисляват средните нива на UVA лъчение по местоживеенето на всеки участник за период от 2 и от 7 дни преди вземането на кръвна проба.
Резултатите показват ясна зимна закономерност, по-високото ниво на слънчева светлина през двата дни преди изследването е свързано с по-ниска кръвна захар единствено през зимата, докато по-високото ниво през предходната седмица понижава кръвната захар както през зимата, така и през пролетта. Учените обясняват ефекта с азотния оксид, чиято концентрация в кожата достига връх около 24–48 часа след излагане на UV лъчение и който може да понижава кръвната захар, като увеличава кръвотока, отделянето на инсулин и инсулиновата чувствителност.
Защо ефектът почти изчезва през летните месеци?
Анализът разкрива и друга важна подробност, връзката между слънцето и кръвната захар не е линейна. При ниски нива на UVA лъчение кръвната захар спада най-осезаемо, но след определен праг допълнителната слънчева светлина не носи допълнителна полза, ефектът се изравнява.
Именно затова асоциацията е най-силна през зимата, когато повечето дни не достигат този праг, докато през слънчевите месеци той вече е надминат почти постоянно. Изследователите отбелязват, че точно през зимата в райони като Великобритания UVB лъчението е твърде слабо за пълноценен синтез на витамин D, което подсказва, че наблюдаваният ефект върху кръвната захар минава по механизъм, независим от витамин D.
Какво показва дългосрочното проследяване на хора, посещавали солариум?
За да изследват хроничното излагане на слънце, авторите анализират и честотата на посещения на солариум сред участниците, проследени в период от средно над 38 години, от 20-годишна възраст до диагноза диабет или изходния преглед. Резултатите сочат ясна зависимост доза–ефект, хората, посочили случайно ползване на солариум, имат с 14% по-нисък риск от диабет тип 2 в сравнение с тези, които никога не са го ползвали, а честите потребители, с цели 22% по-нисък риск.
По-честото ползване на солариум е свързано и с по-нисък индекс на телесна маса, по-ниска кръвна захар и по-високи нива на витамин D, отново в дозозависима зависимост.
Означава ли това, че трябва да търсим повече слънце или солариум?
Авторите на изследването са категорични, че резултатите не подкрепят използването на солариум като начин за намаляване на риска от диабет. Слънчевата светлина остава доказан рисков фактор за рак на кожата, а самото изследване има редица ограничения, то е обсервационно, разчита на самоотчетени данни за ползване на солариум и за анамнеза за диабет, обхваща предимно участници от бяла европейска популация, а измерването на кръвна захар не следва строг протокол на гладно.
По-вероятно е честото ползване на солариум да отразява по-широк модел на поведение, хора, които по принцип търсят слънце по-активно в ежедневието си, а не самият уред да носи полза.
Резултатите допълват доказателствата, че слънчевата светлина може да играе роля за метаболитното здраве отвъд ролята на витамин D, но не са основание за самолечение чрез солариум или прекомерно слънчево излагане.
Разумното, умерено пребиваване на естествена дневна светлина, особено през зимните месеци, остава безопасен навик, но хората с рискови фактори за диабет тип 2 трябва да продължат да разчитат на утвърдените методи за профилактика: балансирано хранене, редовна физическа активност и консултации с личния лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
