Сърдечната аритмия може да остави следи там, където никой не ги търси, в очите. Ново британско проучване установява, че при хората с предсърдно мъждене един от слоевете на ретината е по-тънък. Промяната се вижда средно около 4 години преди поставянето на диагнозата.
Откритието е важно, защото болестта често протича безсимптомно и лесно се пропуска. Разберете какво точно откриват учените, как едно сканиране на ретината може да помогне в бъдеще и какви са ограниченията на данните.
Защо предсърдното мъждене толкова често остава незабелязано?
Предсърдното мъждене е най-честото нарушение на сърдечния ритъм. Само във Великобритания то засяга над 1,5 млн. души. Аритмията значително повишава риска от инсулт, сърдечна недостатъчност и смърт.
Проблемът е, че мъжденето често идва и си отива. Ако по време на стандартната електрокардиограма (ЕКГ) сърцето бие ритмично, записът може да изглежда нормален. Затова много случаи се откриват едва след сериозно, понякога животозастрашаващо усложнение.
Какво открива новото проучване за очите и сърцето?
Изследването е публикувано в научното списание PLOS Digital Health. Екип от University College London (UCL) и очната болница Moorfields анализира изображения на очите на над 90 000 души. Учените използват два вида изследвания – оптична кохерентна томография (ОСТ) и цветни снимки на очното дъно.
Данните идват от две големи бази:
- AlzEye – над 50 000 пациенти на болница Moorfields, от които 5 375 вече имат предсърдно мъждене;
- UK Biobank – близо 40 000 участници, от които 526 са с тази диагноза.
И в двете групи хората с аритмия имат по-тънък слой от нервни клетки в централната част на ретината. Той свързва окото с мозъка и се обозначава със съкращението mGCIPL. Колкото по-тънък е този слой, толкова по-вероятно е човекът да има предсърдно мъждене.
Могат ли очите да предупредят години по-рано?
Най-интересната част от анализа засяга хора, които нямат аритмия в момента на прегледа. От близо 39 000 такива участници в UK Biobank 838 развиват предсърдно мъждене в следващите години. При тях по-тънкият слой се вижда средно 3,95 години преди диагнозата.
Връзката се запазва и след като учените отчитат възраст, пол, етнос, високо кръвно налягане, диабет, тютюнопушене и алкохол. Според изчисленията по-изразеното изтъняване на слоя е свързано с 27% по-висок риск от аритмията.
Това подсказва, че промените в окото започват на етап, в който болестта все още няма симптоми.
Защо сърдечна аритмия оставя следи в ретината?
Авторите предлагат обяснение, което тепърва трябва да бъде потвърдено. Предсърдното мъждене често причинява „тихи“ мини инсулти в мозъка още преди да бъде открито. Според учените те вероятно намаляват кръвоснабдяването и на нервните клетки в ретината.
Така слоят постепенно изтънява. Ретината на практика се превръща в прозорец към състоянието на кръвоносните съдове и мозъка.
Ще замени ли прегледът на очите ЕКГ?
Не. Изследователите подчертават, че сканирането на ретината е допълнителен, а не заместващ метод.
„Този вид образно изследване е лесно достъпно, бързо и не изисква инвазивни процедури. То няма за цел да замени диагностиката с ЕКГ, но може да служи като допълнителен инструмент и да открие най-застрашените хора, преди аритмията да причини сериозна вреда“, посочва д-р Зигфрид Вагнер от Института по офталмология към UCL и болница Moorfields.
Водещият автор д-р Йозеф Хюмер е още по-предпазлив. „Ако бъдат потвърдени в следващи проучвания, резултатите ни откриват възможността рутинните очни прегледи да помагат да се откриват хора, които се нуждаят от по-задълбочена кардиологична оценка“, коментира той. Това би позволило по-ранно лечение с терапии, които намаляват риска от инсулт.
Какви са ограниченията на проучването?
Самите автори посочват няколко важни уговорки:
- част от диагнозите се основават на болнични кодове и самооценка на участниците, което крие риск от неточности;
- двете групи не отразяват напълно състава на цялото население;
- разликите в дебелината на слоя са малки, от порядъка на 1–2 микрометра, и засега не позволяват диагноза при отделен човек;
- не може да се изключи влиянието на фактори, които не са измерени.
За българските читатели новината има и практическа страна. ОСТ на окото вече се предлага в много очни кабинети и клиники у нас, макар засега да се използва само за очни заболявания.
Какво е окуломика и какво още „виждат“ очите?
Проучването е част от бързо развиваща се научна област, окуломика. Тя използва изображения на окото с висока резолюция, за да открива ранни признаци на заболявания в цялото тяло.
Същият екип вече е открил белези в ретината, свързани с Паркинсонова болест, Алцхаймер, шизофрения, сърдечно-съдови заболявания и инсулт. Работата е възможна благодарение на центъра INSIGHT към Moorfields и UCL. Той е най-голямата в света база с очни изображения – над 30 милиона снимки, свързани с медицински досиета.
Хората с предсърдно мъждене имат по-тънък нервен слой в ретината, а промяната се вижда средно около 4 години преди диагнозата. Сканирането на очите не заменя ЕКГ, но в бъдеще може да помага за по-ранно откриване на застрашените. Ако усещате неритмично или ускорено сърцебиене, обсъдете го с личния си лекар или с кардиолог.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
